Газовата карта на Европа е напът да се промени необратимо, когато в края на 2027 г. руският газ изчезне напълно от европейския пазар. За България това означава край на най-големия транзитен маршрут през територията ѝ – „Турски поток“ (наричан от Бойко Борисов „Балкански поток“). Днес по него преминават внушителните 20 млрд. куб. м годишно, но след три години тези количества трябва да бъдат заменени с алтернативни доставки. Какво следва след спирането на руския газ по „българската“ тръба предстои да разберем. Самият „Турски поток“, ако остане празен, на практика той може да бъде използван като инфраструктура за износ, но и за транзит на алтернативни количества, включително втечнен природен газ
Близо 10 месеца, след като спря заради технически проблем, терминалът за втечнен природен газ (LNG) в Александруполис отново работи. България ще може да получава доставки по него още през настоящата газова година, от октомври, стана ясно от посещение на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов на съоръжението.
„Булгаргаз“ вече дължи на турската „Боташ“ над 600 млн. лв. по 13-годишния договор за капацитет. Българското държавно дружество не може да погасява своите задължения и съществуването му е поставено на карта. Това стана ясно от друмите на министър-председателя Росен Желязков, който участва в кръгла маса на тема: „Големите проекти в българската енергетика през призмата на геополитиката, националната сигурност и дипломацията“.
Освен четири нови ПАВЕЦ-а, Министерството на енергетиката и Националната електрическа компания (НЕК) приоритетно се насочват към разширяването на капацитета на ПАВЕЦ „Чаира“. Това стана ясно от думите на ресорния министър Жечо Станков, който участва в конференцията „Компас“ за големите енергийни проекти.
Макар и няколко месеца след първоначално обявения срок АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ все пак избра финансов консултант за двата нови реактора в ядрената централа и вече има подписан договор. Проектното дружество очакваше до средата на април обвързващи оферти от четирите водещи одитора и консултанта – Deloitte, PwC, KPMG и Ernst&Young (EY) – а до края на май се планираше подписването на договор. В крайна сметка преди дни реализацията на големия енергиен проект е избрана да консултира Ernst&Young.
На база на вече изпращани проби имаме основание да твърдим, че има достатъчно такива елементи (редкоземни), благодарение на които добивът на въглища в комплекса „Марица-изток“ може да се увеличи поне с 20%. Това каза министърът на енергетиката Жечо Станков, който участва в кръгла маса „Ускорен енергиен преход – политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията.
Петролната и газова компания Neptune Energy потвърди наличието на 43 милиона тона литиев карбонат (LCE) в региона Алтмарк в Германия. С огромен потенциал за търговски добив, той може да се превърне в един от ключовите производствени възли за батерийни технологии в Европа.
България изглежда доста атрактивно за чуждестранните инвеститори отвън. Винаги съм казвал, че ние, заедно с Румъния, Гърция и Балканите като цяло, имаме огромен потенциал за зелена енергия и производство на нови видове електричество – водород, биометан, биогаз и др. Това каза в интервю за Economic.bg анализаторът от специализирания енергиен сайт Montel Лука Димитров. Единствената „ахилесова пета“ или критика, която експертът изтъква е въвеждането на вятърни капацитети у нас.
Българското правителство преговаря с технологичния гигант IBM за възможността заедно да изградят тук една от първите в Европа AI гигафабрики. Подобно партньорство може да даде шанс на страната да спечели част от предвиденото за целта европейско финансиране. Планираното съоръжение ще разполага с над 100 000 усъвършенствани GPU чипа – четири пъти повече от стандартните AI фабрики, които се изграждат в момента в Европа. За първоначалната фаза ще е необходима електрическа мощност от поне 70 мегавата, като общата енергиен капацитет до 500 мегавата – консумация, сравнима с тази на малък град.
България официално обследва участие в европейската инициатива InvestAI за изграждане на AI гигафабрика на своя територия. Министерството на иновациите и растежа (МИР) потвърди пред Economic.bg, че страната вече е изпратила писмо до Европейската комисия за изразяване на интерес, а към Министерския съвет е формирана междуведомствена работна група на високо ниво, ръководена от министър-председателя.
Австрия иска да привлече повече български предприемачи и компании, които да оперират на нейна територия. Това каза Филип Купфер, търговски съветник в Посолството на Австрия в Република България, по време на събитие във вторник вечер.
Бюджетният дефицит продължава да нараства лавинообразно и към края на август е вече 5.215 млрд. лв., показват публикуваните в сряда вечер данни от Министерството на финансите (МФ). Сумата съответства на дял от 2.4% от прогнозирания размер на икономиката през 2025 г. при допустима граница от 3 на сто според Маастрихтските критерии.
Още при самото си представяне, държавният бюджет за 2025 г. бе съпътстван от критики и спекулации, които не само, че не спряха, а се засилиха в хода на годината. Освен събираемостта на данъците и изобщо на постъпленията, голяма неяснота остава с какъв дефицит ще завърши държавната сметка тази година при заложено правило за не повече от 3% от прогнозния БВП.
Хиляди хора без топла вода и парно, дългове над 2 млрд. лв. и неефективно управление. Това са основните проблеми с „Топлофикация София“, за които публично се говори, но не се предприемат устойчиви мерки за решаването им. Но както всеки голям проблем, замитан с години и решаван само краткосрочно, кризата с общинското дружество е напът да „завлече“ други по веригата и в крайна сметка да се превърне в национален проблем, за който да платят всички хора в държавата. Изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Валентин Николов за първи път предупреждава, че дружеството вече не е само общински, а скоро ще се превърне в „значим държавен проблем“, завличайки със себе си „Булгаргаз“.
Инвестиционната програма на общините, която достигна 8.1 млрд. лв. за периода 2025 – 2027 г., вече е в ръцете на правителството. Набързо парламентът се съгласи да прехвърли правото си да одобрява нови и да коригира стари инфраструктурни проекти, финансирани през общинската капиталова програма, на Министерския съвет.
Промените по списъка с общински проекти да се одобряват от Министерския съвет, а не от Народното събрание, както беше до момента. Това предвиждат заложени промени в Закона за държавния бюджет за 2025 г., предложени от Министерския съвет.
Паркоместата да имат ясен статут на самостоятелен имот в жилищните сгради, предлагат народни представители от ПП-ДБ с промени в Закона за устройство на територията. И до момента в много нови жилищни сгради паркоместата се продават отделно от апартаментите, но в действителност тези сделки често попадат в правен вакуум. В повечето случаи, въпреки че купувачът плаща за паркомястото, то не получава статут на отделен имот, а остава част от общите части на сградата, като собственикът придобива само „право на ползване“ върху него. Именно тази неяснота води до хиляди съдебни спорове и затруднения при препродажба, ипотекиране или дарение.
Правителството прави първи стъпки към реализирането на автомагистрала „Рила“ чрез концесия. Тази стъпка бележи ключов момент в дългогодишната сага около един от най-амбициозните инфраструктурни проекти в България, който трябва да свърже трите основни магистрали в страната.
След като правителството обяви, че ще изгражда ключови инфраструктурни обекти посредством концесия, възникнаха въпроси на какъв точно модел ще заложи държавата. От години работи т.нар. Координационен съвет по концесиите, а на едно от последните му заседание е обсъждан германският модел. Какъв е той и може ли всъщност да се приложи в България?
Седем участници влизат в състезанието за модернизацията на жп линията между Перник и Радомир. Освен български фирми, интерес към търга с прогнозна стойност от над 462 млн. лв. без ДДС (почти 555 млн. лв. с ДДС и непредвидени разходи) проявяват и международни компании. Ако се вземе предвид най-ниската подадена оферта, модернизацията на участъка би струвала над 543 млн. лв. с ДДС, с включени непредвидени разходи. Ако пък се има предвид най-високата подадена оферта, инвестицията може да достигне до над 747 млн. лв.
Един от най-мащабните проекти за дигитализация в България от десетилетия насам е вече в ход. Времето обаче не работи в полза на изпълнителите, а на карта са заложени близо половин милиард лева. Както и по-малко видимата, но също толкова реална опасност от задълбочаване на дигиталното разделение между големите градове и отдалечените малки населени места – фактор, който в съвременния цифров свят влияе все повече върху местните икономики и конкурентоспособността.
Българският търговец на горива „Уни Енерджи“, собственик на бензиностанциите Avia, получи разрешение да придобие активите на „Газпром“ в България. Сделката на „НИС Петрол“ ЕООД, собственост на регистрираната в Сърбия NIS Petrol, но крайна руска собственост, е одобрена от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК).
Комисията за финансов надзор (КФН) наложи нова забрана на застрахователя „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за извършване на дейности в други държави от Европейския съюз (ЕС). Решението на регулатора е от днес, 1 октомври, а забраната ще действа докато дружеството не приведе дейността си в „пълно съответствие с регулаторните изисквания“.
Румънската OMV Petrom финализира сделката за придобиването на 50% дял във фотоволтаичния проект „Габаре“, разработен от австрийската Enery в България. Проектът, разположен в района на Бяла Слатина, е с планиран капацитет от 400 MW, което ще осигури приблизително 0.6 TWh годишно производство на електроенергия – мащаб, който го нарежда сред най-големите соларни паркове в страната.
Правителството на САЩ спря работа заради невъзможността на Конгреса да постигне съгласие за новия бюджет. Подобен блокаж за кратко имаше преди шест години, но в следващите периода законодателите винаги успяваха да се разберат в последния момент.
Темата за недостига не само на квалифициран персонал, а изобщо на кадри в България е от изключително значение, но скоро едва ли ще намери своето решение. Около това мнение се обединиха експерти по време на събитие за дефицита на работна ръка и вноса на такава от чужбина, организирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).
Във вторник (30 септември) интернет порталът за сравнение на цени Kolkostruva.bg най-после заработи. Платформата, разработена от Комисията за защита на потребителите (КЗП), по замисъл трябваше да даде лесен достъп на потребителите до цените на 100 основни групи стоки (и техните вариации), с което да ограничи спекулата. Но първите впечатления са, че твърде малко участници на пазара дават информация и липсват исторически данни за движението на цените, с което се изключва поскъпването, случило се в значителна степен предходните месеци.
Източник: Economic.bg
