По пладне бях в Маретера, най-новият квартал на Монако. Терасата на Марлоу – първият британски изискан ресторант в княжеството – беше пълна с хора. Офис служители почиваха на широките стъпала край водата, а алеята Принц Жак, 800-метрова пешеходна зона около Маретера, беше оживена от родители с колички и джогъри. Спрях да се насладя на гледката към синьото море, нос Рокбрюн-Кап-Мартан и Италия отвъд.
Районът се сливаше толкова безпроблемно с околния пейзаж, че ми беше трудно да си спомня как само преди шест месеца тук беше строителна площадка, а преди осем години – Средиземно море, разказва Криси Макклачи за BBC.
Този отвоюван от морето квартал, проект на стойност 2 млрд. евро, открит през декември 2024 г., е последният отговор на Монако на въпрос, който княжеството си задава повече от 150 години: как да се разширяваш, когато вече си изчерпал земята?
Разходих се по алеята и влязох в тъмно, бетонно преддверие. Друга врата водеше до вътрешността на един от 18-те кесона – 10 000-тонни, 26-метрови камери, които стоят една до друга като гигантски Лего тухли на морското дъно, създавайки морската инфраструктура на новия квартал. В тъмното пространство отне известно време на очите ми да се адаптират към това, което ушите ми веднага разпознаха: вълни, разбиващи се в стена. Надзърнах над дебел парапет, който ме отделяше от морето отдолу.
Горната част на всеки кесон, известна като камерата Jarlan, е над морското равнище, за да позволява на водата да влиза и излиза през тънки вертикални отвори. Дизайнът е проектиран да действа като вълнолом, който поглъща и разпръсква енергията на вълните.
Това означава, че дори по време на бури, случващи се веднъж на 100 години, те няма да се покачат твърде високо, нито да потопят Маретера“, обясни Ги Томас Леви-Сусан, управляващ директор на SAM L’Anse du Portier, разработчиците на Маретера.
Намирахме се в Ла Грот Бльо (Синята пещера), кръстена на Синята пещера на Капри. Макар да не блести като други атракции, Ла Грот Бльо бързо се превърна в една от най-необичайните и най-малко бляскави забележителности на княжеството, привличайки постоянен поток от любопитни хора като мен, желаещи да надникнат зад кулисите на инженерната изобретателност по отвоюване на земя от морето.
История на разширяването и екологични амбиции
Изграждането на изкуствени острови не е новост за Монако – втората най-малка държава в света след Ватикана, където 38 000 жители са натъпкани на малка територия. Макар голям процент от тях да са милионери, те все още живеят в най-гъсто населената страна в света. Притиснат от Франция, стандартното решение на Монако за проблема с пространството е да се разширява в морето. От 1907 г. насам 25% от територията на Монако е отвоювана, включително плажната ивица Ларвото, пристанището Херкулес, изпълнено със суперяхти, и квартал Фонвией до Двореца на принца на Монако.
Докато принц Рение III, който идва на власт през 1949 г., си извоюва репутацията на „принца строител“, синът му и настоящ суверен, принц Албер II, продължава традицията. През 2013 г. той обяви плановете за отвоюване на тези шест хектара край брега на Ларвото в източната част на Монако, по-късно наречени Маретера – отражение на връзката ѝ с морето и сушата. Кварталът е увеличил територията на княжеството с 3% и включва два жилищни блока (единият проектиран от известния италиански архитект Ренцо Пиано), 10 вили и четири градски къщи, малко яхтено пристанище, 14 търговски обекта и три хектара обществени пространства.
Маретера се вписва като липсваща част от пъзела в този участък от бреговата линия на Монако. Тя е прикрепена към Грималди Форум, място за събития, което често е домакин на пътуващи художествени изложби и сценични представления, и Японската градина, засадена през 1994 г. с средиземноморски борове, нарови и маслинови дървета в съответствие с принципите на дзен дизайна. И двете места са успели да се разширят благодарение на новото строителство.
В съответствие с ангажимента на принца да направи княжеството въглеродно неутрално до 2050 г., Маретера е замислена и като най-зеленият кът на Монако. Девет хиляди квадратни метра слънчеви панели, 200 станции за зареждане на електромобили и 800 дървета са сред екологичните инициативи в района.
Опазване на морската флора и фауна
Във входа на Ла Грот Бльо се излъчва видеоклип, представящ как проектът е разрешил неизбежните морски смущения, свързани с такова строителство. Кесоните също играят ключова роля тук – в конструкцията им са изработени релефи и канали, за да се стимулира колонизацията от морска флора и фауна. Дори сегменти са шлайфани ръчно, за да се добави текстура. Камерите Jarlan имат допълнителен бонус, пресъздавайки плитки зони, където рибите могат да се движат свободно.
Най-деликатното предизвикателство обаче е било пресаждането на 384 кв. м Posidonia oceanica – ендемична морска трева, която играе критична роля в средиземноморската екосистема и е защитена от законодателството на ЕС. С помощта на иновативна техника е използвана модифицирана машина за засаждане на дървета, за да се изкопаят чимове Posidonia в кошници, които след това да бъдат презасадени на 200 м разстояние в морската защитена зона Ларвото.
Обикновено пренасяме растения Posidonia едно по едно“, обясни Силви Гобер, океанолог от Университета в Лиеж, Белгия, работила по проекта. „Иновативното е, че взехме Posidonia заедно с цялата ѝ коренова екосистема и около кубичен метър седимент.“
Животът в Маретера: Новият облик на Монако
Докато Posidonia се е настанила в новия си дом, така и Монако се е адаптирало към Маретера. Това не са бляскавите атракции, с които Монако е известно, като например позлатеното казино Монте-Карло. Това е зона, проектирана за местните жители, с шепа магазини и ресторанти, въпреки че посетителите идват, за да се насладят на спокойните градини, морските гледки и изобретателността, с която е създадена Маретера.
Въпреки екологичните си амбиции, Маретера повдига въпроси относно необходимостта. Макар да е представена като отговор на жилищните предизвикателства на Монако, цените на имотите се спекулират да започват от 100 000 евро на квадратен метър, което я прави един от най-скъпите недвижими имоти в света.
Въпреки това, в Монако са сигурни, че Маретера не е краят на историята за растежа на княжеството.
Докато има желание – и бюджет – да разширява границите на възможното както в технологичен, така и в екологичен мащаб, княжеството ще бъде пример за други крайбрежни градове“, каза Леви-Сусан.
Източник: Economic.bg
