Народното събрание избра д-р Владимир Даскалов за управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която ежегодно разпределя над 5,2 млрд. евро за финансиране на здравната система. Кандидатурата му беше подкрепена единствено от „Прогресивна България“, като дори един от депутатите на партията се въздържа при гласуването. Другият кандидат за поста – Станимир Михайлов, получи подкрепа само от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Така изборът се разви според предварителните очаквания.
По време на дебатите в пленарната зала депутатите влязоха в остри спорове, като дискусията до голяма степен се превърна в съревнование кой от двамата кандидати има повече недостатъци. В хода на разискванията бяха отправени и лични нападки и обиди.
За подуправител на НЗОК е предложен Здравко Шушков, който е единственият кандидат за поста и е издигнат от управляващото мнозинство. Гласуването на неговата кандидатура предстои.
При изслушването си пред парламентарната здравна комисия д-р Даскалов представи част от намеренията си за промени в здравната система. Сред основните му приоритети е промяна на начина, по който се финансират медицинските дейности – вместо да се заплаща основно за количеството извършена работа, той предлага средствата да бъдат обвързани повече с качеството на медицинската помощ.
Даскалов посочи и необходимостта от прехвърляне на определени медицински процедури от болничната към извънболничната помощ. По думите му това са промени, които се обсъждат от години, но до момента не е имало достатъчно политическа и институционална воля за реализирането им.
Той обърна внимание и на противоречието между постоянно увеличаващия се бюджет на НЗОК и здравните показатели на населението. Всяка година средствата на касата нарастват с около 10%, но въпреки това средната продължителност на живота в България остава ниска, а страната е сред водещите по предотвратима смъртност.
Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат основната причина за смърт в страната. Даскалов определи като тревожен и проблемът с наднорменото тегло при децата. По думите му близо едно на всеки три деца има наднормено тегло, което увеличава риска още в ранна възраст да се превърне в пациент на здравната система.
Според кандидата настоящият модел поставя акцент върху лечението на вече възникнали усложнения, вместо върху ранното откриване и предотвратяването на заболяванията. Като друг сериозен проблем той посочи високия размер на средствата, които пациентите доплащат от собствения си джоб – около 39% от разходите за здравеопазване.
Източник: Banker.bg
