Около 4000 души на възраст до 90 години са били сканирани, за да се изследват връзките между клетките в мозъка.
Учени разкриха, че мозъкът преминава през различни фази през живота, с четири ключови повратни моменти на 9, 32, 66 и 83 години.
Изследователи от Университета в Кеймбридж показаха, че мозъкът остава в юношеската фаза до началото на 30-те, когато „постига своя връх“.
Тези резултати могат да помогнат да разберем защо рискът от психични разстройства и деменция се променя през различните етапи от живота.
Мозъкът се променя непрекъснато в отговор на нови знания и преживявания – но изследването показва, че това не е плавен процес от раждането до смъртта.
Според учените, това са петте фази на мозъка:
- Детство – от раждането до 9 години
- Юношество – от 9 до 32
- Зряла възраст – от 32 до 66
- Ранно стареене – от 66 до 83
- Късно стареене – от 83 нататък
„Мозъкът се пренастройва през целия живот. Той непрекъснато укрепва и отслабва връзки, но това не е плавен модел – има резки промени и фази на пренареждане“, казва д-р Алекса Моусли
Хора достигат тези етапи по-рано или по-късно, но възрастите ясно се открояват в данните.
Тези модели са станали видими едва сега благодарение на големия брой сканирания. Резултатите са публикувани в Nature Communications.
Петте мозъчни фази
Детство (0–9 г.)
През този период мозъкът нараства бързо, но също така „прочиства“ огромното множество връзки (синапси), създадени в началото на живота.
В тази фаза мозъкът е по-неефективен, функционира като дете, което се разхожда безцелно из парка, вместо да върви директно от точка А до точка Б.
Юношество (9–32 г.)
От 9-годишна възраст настъпва рязка промяна – мозъчните връзки стават драстично по-ефективни.
„Това е огромна промяна“, казва д-р Моусли – най-голямата между мозъчните фази.
Това е и времето с най-голям риск за появата на психични разстройства.
Тази фаза, за разлика от другите, е единствената, в която мозъкът повишава ефективността си. Според учените тя подкрепя идеята, че мозъчните способности „пикват“ в началото на 30-те.
Зряла възраст (32–66 г.)
Следва период на относителна стабилност, траещ три десетилетия.
Промените се забавят, но настъпва обрат – мозъкът става постепенно по-малко ефективен.
Това съответства на „платото в интелекта и личността“, което много хора преживяват.
Ранно стареене (66–83 г.)
Не започва внезапно. Връзките в мозъка се прегрупират – вместо да работят като единна система, отделните части се обособяват в по-тесни групи, като членове на група, започващи солови проекти.
Това е и възрастта, когато започват да се проявяват деменция и високо кръвно налягане, които влияят на мозъчната функция.
Късно стареене (83+)
Последната фаза. Данните са по-малко, тъй като намирането на здрави мозъци за сканиране е трудно.
Промените се засилват – увеличава се отделянето на мозъчните региони.
Д-р Моусли казва, че я е изненадало колко добре тези фази съвпадат с важни житейски моменти – пубертет, родителство в ранните 30 години, здравословни проблеми в по-късната възраст.
Изследването не разглежда мъже и жени поотделно, затова остават въпроси за влиянието на менопаузата.
Проф. Дънкан Астъл от Университета в Кеймбридж казва:
„Много невроразвитийни, психични и неврологични състояния са свързани с начина, по който мозъкът е свързан.“
Проф. Тара Спайърс-Джоунс от Единбургския университет допълва:
„Това е много интересно изследване, което подчертава колко силно мозъкът ни се променя през живота.“
Тя предупреждава, че промените не настъпват при всеки на една и съща възраст.
Четете още: Упражнения, които подобряват съня
Източник: Banker.bg
