Годишната инфлация в България се е забавила до 3.5% през април, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в четвъртък. Според тях е налице забавяне в ръста на цените, който предходния месец се задържа на ниво от 4 на сто.
На месечна база пък има дефлация в размер на -0.8%, след като през март имаше увеличение от 0.2%.
Иначе инфлацията от началото на годината (април 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода май 2024 – април 2025 г. спрямо периода май 2023 – април 2024 г., е 2.7%.Новините за забавяне на инфлацията в страната са повече от добре дошли в момент, когато България се опитва да докаже на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ), че може да поддържа цените стабилни. До публикуването на извънредния конвергентен доклад от Брюксел остават малко повече от две седмици. Той ще покаже готовността на страната ни за членство в еврозоната, затова и до публикуването му всеки икономически индикатор носи тежест.
Инфлацията е един от т. нар. маастрихтски критерии, които България трябва да покрие, за номинално съответствие за въвеждането на еврото.
По-рано този месец държавният глава Румен Радев входира в Народното събрание предложение за провеждане на референдум за еврото. Това предизвика спекулации, като според непотвърдена информация Брюксел бил предупредил България, че може да спре процедурата по преминаването ни към еврото заради въпросния референдум. Във вторник обаче финансовият министър Теменужка Петкова увери, че такова нещо няма и че плановете за въвеждането на еврото остават.
Официалните данни на европейската статистическа служба Евростат предстои да бъдат публикувани на 19 май (понеделник).
Какво поскъпва най-много
По-високи са цените на стоките и услугите в потребителската група на:
- „Облекло и обувки“ – увеличение със 7.9%;
- Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – 0.4%;
- „Образование“ – 0.3%;
- „Ресторанти и хотели“ – 0.3%;
- „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ – 0.2%.
Намаление е регистрирано в групите на:
- „Здравеопазване“ – спад с 8.8%;
- „Съобщения“ – 3.6%;
- „Транспорт“ – 2.6%;
- „Развлечения и култура“ – 1.6%;
- „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“ – 0.7%;
- „Разнообразни стоки и услуги“ – 0.3%;
- „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ – 0.1%.
Източник: Economic.bg
