В рамките на форума „Катастрофични рискове и презастраховане: Софийски форум 2025“ (CAT Risk & Reinsurance Sofia Summit 2025)„, провел се в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в партньорство с Медия „Банкеръ“, в специален доклад бе засегната темата как в България се процедира при застрахователни събития като наводненията. Лекторът – доц. д-р Жельо Христозов – експерт по проблемите на застраховането от Стопанския факултет обясни накратко какво го е подтикнало да изследва темата: „Логично е застрахователите да бъдат попитани как оценяват рисковете от наводнения и защо в България не се разработят модели, оценяващи подобни рискове, като в другите страни в Европа„.
Като отделен проблем той призна обстоятелството, че в България едва 10% от сградния фонд в страната ни е застрахован, но подчерта, че иска най-вече да провокира дискусия какъв трябва да бъде индивидуалният подход за оценка на риска от наводнения в България.
Добави, че за да стане това, трябва да се инвестира като за начало в разработването на дигитални карти, в които бъдат вкарани координатите на всяка една сграда, за която има издадено разрешително за строеж, тъй като така ще се разбере дали тя се намира в застрашена зона. Подобни симулации могат да се направят и с язовирите, на които доц. Христозов отдели специално внимание в презентацията си. Той предложи изработването на отделните дигитални карти да бъде финансирано от членовете на застрахователните асоциации.
В началото на презентацията си доц. Христозов започна с по-обща статистика – по данни на ООН и на Европейската комисия в света настъпват над 10 000 наводнения годишно, а щетите през последните 20 години само за Европа са над 650 млрд. евро.
След това той говори за съвременните модели за управление на риска от наводнения, уточнявайки, че този процес минава през четири етапа.
На първо място – превенция или всички мерки, които се прилагат, за да се ограничи въздействието на бедствието. Тук той причисли забраната да се строи в заливни зони; устойчивото управление на водосборите, като например залесявания и възстановяване на естествените водоеми, както и контрол върху урбанизацията с цел да не се пречи на естествения водооток.
На второ място отбеляза разработването на конкретни планове, с цел да се намали рискът, а по-конкретно – почистване и поддържане на речните корита и отводнителните системи; изграждане на вълноломи, помпени станции, включително и системи като BG Alert и планове за евакуация при бедствия.
На трето място набеляза реакцията при наводнение с цел ограничаване на неговите негативни последици. По думите му на този етап е важно да се включат различните институции, които имат отношение към ограничаване на загубите от бедствието.
И при последния – четвърти етап – доц. Христозов маркира възстановяването от щетите, нанесени от наводнението. Като отделна фаза в този последен етап експертът открои инвестициите в природосъобразните решения, отбелязвайки, че според него тя е пренебрегната. Той включи в нея изместване на дигите малко по-навътре в речното корито, за да се осигурят разливни пространства; да не се правят прави участъци в реките, а да се възстановят техните нормални завои с цел намаляване на скоростта на водния поток. На следващо място доц. Христозов говори за необходимостта от възстановяване на торфищата, които действат като гъби и поемат водата. Той препоръча и в големите градове да се изгради така наречената зелена инфраструктура, защото изградените сега бетонни конструкции действат като естествена фуния, ускоряваща водните потоци.
Сред причините, които влияят на наводненията, доц. Христозов изброи климатичните промени, геоморфоложките особености, типа почва – скална или рохкава, антропогенните фактори, за които специално уточни, че не са причина, но водят до утежняване на процесите от наводненията, включително и заради темповете на урбанизация. За да онагледи какво има предвид, той показа карта на София, на която бяха показани хипотетични модели на сгради, за които са издадени строителни разрешителни. Поясни, че за следващите 20 години има издадени 21 000 разрешения за строеж. След това показа и карта с речната система на София, уточнявайки, че през нея минават 254 км реки. Наслагвайки двете карти, ясно се видя, че има случаи, в които новостроящите се сгради попадат на места, където има висок риск при наводнение те да бъдат залети. Това бе причината Христозов да предложи рискът от наводнения да бъде оценяван индивидуално с адекватна премия, която да бъде събирана от застрахователите.
“Логично е да се плаща по-висока премия за обекти, които попадат в рискови зони“ поясни доц. Христозов и добави, че безопасна зона е тази, която се намира на 100 метра от реките.
На база демонстрираните карти той изброи и конкретни рискови зони – бул. „Симеоновско шосе“, бул. „Г.М. Димитров“, бул. „Тодор Александров“, бул. „Цар Борис III“, бул. „Президент Линкълн“, кварталите „Княжево“, „Витоша“, „Малинова долина“, „Горубляне“, „Дианабад“ – под участъка „Зеления ринг“.
Доц. Христозов цитира конкретни текстове от Закона за водите и от Закона за устройството на територията, където ясно е отбелязано, че в рискови зони – т.е. в коритата на реки – строителството е забранено, а постройки в такива участъци – се приемат за незаконни.
Доц. Христозов обърна внимание и че има реки в София, които са изцяло заличени и също показа снимки, демонстриращи по какъв начин това е било направено в кварталите „Витоша“, в „Малинова долина“, в района на „Ринг Мол“, в квартал „Кръстова вада“, в „Модерно предградие“.
Показа и снимки от заритата догоре със строителни отпадъци така наречена река Кална – между „Младост“ и „Горубляне“.
Специален акцент в презентацията на доц. Христозов бяха язовирите, за които той поясни, че те също могат да са причина за наводнения. Той цитира данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, според които към 2023 г. има над 2200 язовира у нас, които са в неудовлетворително или в опасно състояние. След това демонстрира два симулационни модела – с язовир „Искър“ и с язовир „Огоста“, за които успокои присъстващите, че стените им се охраняват от жандармерия и няма риск от наводнения.
Но… при един хипотетичен разлив на язовир „Искър“, който събира 550 млн. кубични метра вода, София ще бъде между 2.5 метра и 3 метра под вода, а някои зони – като квартал „Враждебна“ ще се окажат от над 7 метра под вода.
При същата хипотеза – при скъсване на стена на язовир „Огоста“, целият град Монтана ще се озове под вода. Експертът обърна внимание, че повечето язовири са проектирани при различни климатични и хидроложки условия от настоящите, а вече повечето от тях не се и поддържат, както някога, тъй като собствеността им не е много ясна. Типичен пример за наводнение, причинено от язовир без поддръжка, е случаят в село Бисер, уточни изследователят и показа серия от снимки с постройки, залети от вода – в Цар Калоян, Бисер, Аспарухово, Мизия, Тетевен, Царево, Елените.
Припомни, че от 2005 г. до 2025 г. в България при наводнения са загинали 55 души.
Източник: Banker.bg
