Управлението на водните ресурси в България се нуждае от актуализация, съобразена с новите реалности и нововъзникващите рискове и нужди. Водата е от критично важно значение за България и от нейното ефективно управление зависи за устойчивото развитие на страната. Звучи като клише, но е самата истина. Не се ли заемем още днес с темите за водата и нейното осигуряване по най-ефективен начин, утре ще е късно. Нека не подценяваме водата – тя е новата световна валута и неглижирането на проблемите ще ни струва скъпо.
В темата на броя на сп. „Икономика“ – „Устойчиви решения за водата“ предлагаме гледната точка на четирима професионалисти с опит и съпричастие към проблемите и развитието на ВиК сектора. Един от тях е и инж. Иван Иванов – председател на сдружение „Българска асоциация по водите“:
Потребителите държат да имат вода по всяко време, тя да е с добри питейни качества и да е доставена до всеки дом. За да е възможно това, трябва да има наличен ресурс в езерата, подземните водоизточници, язовирите. Напоследък обаче поради засушавания в някои региони няма достатъчно количество вода и цели градове и села остават на режим. Засегнатите потребители стават все повече. Явно в последните години не се справяме добре с поддръжката на водоснабдителните системи и с
управлението
на водните ресурси. Установено е, че едва 40% от водата, която се добива, достига до потребителите, другото се губи по водоснабдителните мрежи – поради течове, но и поради нерегламентирано потребление. Добре е усилията да се насочат към това да пестим, но и да мерим на вход и изход на системите. Отнасяме се небрежно към ресурса и проблемите се подценяват.
Има производства, които се нуждаят от големи количества вода и те трябва да са по-ефективни в използването на този ресурс. Големите течове и ниското налягане правят някои територии непривлекателни за бизнеса.
Индексът на водния стрес
показва региони, в които очакваното потребление ще надвишава наличното количество. Сред тях са Кърджали и Добрич. Там се очаква да има дълги периоди на засушаване. Освен мерки за пестене, се налага да се търсят и алтернативни водоизточници, да се правят язовири.
Доставчиците на технологии и решения не са привлечени от пазара. Инвестиционните програми се изпълняват на приливи и отливи, което е неприемливо за големи международни компании. Няма системно финансиране. И най-важното –
липсва лидерство
във ВиК отрасъла. Трябва да се определи институция, която да дава гласност на тези проблеми и постоянно да им търси решение. В някаква степен такава роля беше отредена на Българския ВиК холдинг с капитал от 1 млрд. лв. Идеята беше да въведе ред и стриктна финансова култура. Концесионирането като форма към момента се отрича и би било добре публично-частното партньорство да се налага и прилага. ЕСКО договорите са добър вариант, в който се правят инвестиции, те се покриват от икономиите, като има и печалба. Това е приложимо във ВиК сектора, но нормативната база не го позволява. Пример в региона е Констанца, където се прилага такъв договор с гарантиран резултат, а тук дори и не говорим за подобен подход.
Време е за
нова политика
по отношение на водата. Безводието и качеството на питейната вода трябва да влязат във фокуса на общественото внимание и институциите да се заемат с тяхното решаване. Първият полезен ход е да се отдаде значимото на ВиК отрасъла и да се направи отделен закон за водоснабдяването и канализацията. Сега тези въпроси се разглеждат в чл. 198 от Закона за водите. Приемем ли това ново законодателство, на преден план ще излезе и лидерството, и стъпките, които да се предприемат. Вярвам, че на всеки проблем рано или късно се намира разрешението. Без вода няма как да живеем, но продължаваме да чакаме проблемите да ни връхлетят. Добра отправна точка е, че в България 99% от населените места са водоснабдени, с което много държави не може да се похвалят.
Хубаво е да има достатъчно вода – като количество и питейно качество, нека скоро да имаме и Закон за ВиК. Време е да обърнем внимание и на ефективността на инвестициите. Пари има, инвестиции се правят, но или много бавно, или не по най-ефективния начин.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
