Правителствата не могат да преценят дали да деблокират още петролни резерви, за да охладят кризата, предизвикана от войната с Иран, докато не разберат колко дълго се очаква да продължи конфликта, посочи френският министър на финансите Ролан Лескюр. Запитан от журналисти дали са започнали разговори за второ освобождаване на стратегически запаси от черно злато, Лескюр заяви за „Файненшъл таймс“, че въпросът не е бил на дневен ред, когато е бил домакин на срещата на финансови министри на страните от Г-7, на която е присъствал и американският му колега Скот Бесънт, тази седмица в Париж.
„Не можем да пипаме резервите, които по природа са ограничени, без да имаме представа за продължителността и интензивността на конфликта на този етап“, отбеляза Лескюр в интервю. И добави, че дори след като Ормузкият проток се отвори отново, ще са необходими няколко седмици, за да достигнат доставките на петрол до Европа, Азия и други региони, така че представата за времето на възстановяване на тези потоци ще бъде ключова. „Това би бил моментът, в който би имало смисъл да се обмисли освобождаването на резерви, за да се осигури преходът [от] настоящата фаза към следващата. Обстоятелствата все още не са се стекли“, коментира Лескюр.
През март 32-те държави от Международната агенция по енергетика (МАЕ) се договориха да пуснат на пазара общо 400 милиона барела петрол и рафинирани горива, за да намалят недостига, причинен от войната. Ходът помогна за понижаване на цените на черното злато и за известно успокояване на пазарните колебания, но тези резерви ще се изчерпят през следващите седмици.
Подобни координирани деблокирания се решават от членовете на МАЕ, въпреки че страните могат да освободят собствените си резерви по свое желание. Париж също водеше разговори в рамките на Г-7 за стратегията преди мартенските съобщения.
Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол заяви на 21 май, че е „в редовен контакт“ с членовете на организацията за кризата. Той отбеляза, че създадената след петролните кризи от 70-те години на миналия век агенция за управление на световните стратегически резерви, е „готова да действа незабавно“, но „всяко допълнително освобождаване на запаси ще зависи от това как се развиват пазарите и от решението на всички наши правителства-членки“. Според Бирол, сегашната енергийна криза е по-голяма от шоковете от 70-те години на миналия век и войната между Русия и Украйна, „взети заедно“, въпреки наличието на държавни петролни резерви като буфер.
Цената на черното злато падна с повече от 11% – под 90 долара за барел, след като бе обявено първото деблокиране на стратегически резерви през март, но оттогава постоянно се повишава. Фючърсните контракти на базовия сорт „Брент“ за доставка през юли се търгуваше в близост до 108 долара за барел на 21 май, а в 13.40 ч. българско време на 22 май се котираше за 105.25 долара за барел.
Икономическите последици от войната с Иран се отразиха в световен мащаб чрез забавяне на растежа, увеличаване на инфлацията и оказване на натиск върху националните бюджети. На 21 май Европейският съюз понижи прогнозата си за растеж до 0.9% за тази година, в сравнение с предишната оценка от 1.2% от
Непреките преговори между Съединените щати и Иран се водят от началото на април, от когато е в сила и крехко примирие. Но Ормузкият проток, през който обикновено се транспортират около 20% от световния петрол и втечнен природен газ, остава до голяма степен затворен поради риска Техеран да удари корабите.
Само повторното отваряне на пролива би сложило край на кризата, така че световната икономика е в неизвестност дотогава. Федералният резерв остави лихвените проценти без промяна в края на април, позовавайки се на „високото ниво на несигурност“ относно въздействието на войната с Иран, както направи и Европейската централна банка.
В този „изключително несигурен свят“, подчертава Лескюр, „не е лесно да си централен банкер“, който може „да повиши лихвените проценти и да съжалява, че го е направил, или да не ги повиши и да съжалява, че не го е направил … Парадоксът, с който се сблъскват централните банки днес, е следният: предстои ли шок, който е предимно рецесионен, или пък шок, който рискува да бъде стагфлационен? А днес все още не знаем“, отбелязва Лескюр. И добавя, че „независимо дали е стагфлационен или рецесионен, не е положителен, така че въпросът е дали има вторични ефекти или не.“
Във Франция общественият натиск върху правителството да направи повече, за да защити шофьорите и бизнеса от повишаващите се цени на горивата нараства. Но Париж се съпротивлява, тъй като се стреми да ограничи вече големия дефицит от 5.1% от БВП. За разлика от щедрата помощ, отпусната по време на пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна, правителството първоначално отпусна само 470 милиона евро за хора с ниски доходи и силно засегнати индустриални сектори като риболов и земеделие. Впоследствие помощта беше увеличена с още 710 милиона евро като признание, че кризата се проточва.
Френският БВП стагнира през първото тримесечие, а безработицата достигна 8.1% – най-високото ниво за последните около пет години. Лескюр заяви, че войната в Иран е създала най-малко 6 милиарда евро допълнителни разходи за Франция, като по-голямата част от тях идват от по-високи лихвени плащания – до 4 млрд. евро, докато данъчните приходи ще бъдат по-ниски от планираните.
Париж наскоро понижи прогнозата си за растеж за 2026 г. от 1% на 0.9 процента. Лескюр е убеден, че френската икономика се е оказала устойчива благодарение на енергийния си микс, базиран на ядрената енергия, и защитната си система за социално подпомагане. „Засега се държим сравнително добре въпреки насрещните ветрове, които са неоспорими. Ето защо говоря за оранжеви предупредителни светофари, а не за червени.“
Източник: Banker.bg
