Трябва да има някаква ключова причина да искаме да сме във финансовия „изолатор” на ЕС – европроцедурата „свръхдефицит”. Може би искаме да сме сред по-ербап държавите, които нарушават фискалните правила на Брюксел? Защото поради системно нарушаване на фискалното правило за дефицит под 3%, Европейската комисия поддържа активна Процедура при прекомерен дефицит (EDP) за страни като Полша с дефицит от 7.3%, Италия -7.2%, Унгария -6.8%, Франция -5.4%. Белгия -5.2 процента. Държавите в критичната зона (между 3% и 5% от БВП), освен България с 3.5%, са Финландия -3.4%, Малта -3.2%, Латвия: -3.0 процента.
Или може би правителството иска да докаже от колко лошо трябва да ни избави, защото при по-ниска летва и малко да скочи е много?
„Затова ли ни плашат със „смътна фискална опасност”? Вместо да ни обяснят как така при добри приходи са пораснали разходите, че от 3.5% – дефицитът става 7.9%”, пита икономистът Румен Гълъбинов.
Дали пък страхът от собствена некомпетентност не движи владелците на политическото стопанство и доброволно сдават властта на „бюджетен борд”, управляван отвън?
Една от трите възможности е. А може би и трите?
Процедурата по свръхдефицит, която Европейската комисия започва срещу България, не представлява санкция, а механизъм за наблюдение и препоръки към държавните финанси, успокоява народният представител от „Демократична България“ Владислав Панев.
„Категорично дефицитът е проблем на разходите. Приходите са на прилично ниво и не смятам, че трябва да бъдат увеличавани чрез по-високи данъци“, отбелязва депутатът. По думите му: „И за миналата, и за тази година има тенденция за увеличение на държавните приходи. Приходната администрация отчита по-висока събираемост на данъци, такси и други вземания. Приходите растат, но очевидно по някаква причина разходите растат още по-бързо“.
Според Гълъбинов препоръките на Европейската комисия и Европейската централна банка са известни от години и включват мерки за ограничаване на бюджетния дефицит, овладяване на инфлацията и адекватно управление на държавния дълг.
„Тези препоръки трябва да станат част от конкретните мерки на правителството и Народното събрание. След това трябва да се отчитат реални резултати“, посочва той. Ако след шест месеца няма резултати, се задават наказателни мерки. Това може да включва глоби, временно ограничаване на достъпа до европейски фондове и програми или други ограничения, свързани с европейското финансиране.
Вместо да заляга над домашното обаче правителството на Радев се оплаква, че лошото наследство му пречи и сега ЕК ни гони за чужди грехове. Това е много стара и силно изтъркана грамофонна плоча още от появата на Бойко Борисов като премиер: „Ние искаме, ама Европа не дава”.
Груба политическа и професионална грешка е Румен Радев да оповестява като практически сигурно бъдещо действие евентуална процедура срещу България за свръхдефицит и да говори от името на Европейската комисия, преди тя да е взела официално решение. Това не е държавническо поведение, едва ли не да се опитва да вземе медийни дивиденти от процедура срещу страната си! Къде е тук патриотичното? Нали патриоти го избраха? Това пита анализаторът Илиян Василев.
Европейската комисия тепърва предстои да разгледа и да вземе решение по въпроса. Така че категоричните твърдения, че процедура срещу България неизбежно ще има, изглеждат най-малкото непрофесионални и може би желани.
В държава член на Европейския съюз институциите следва да работят с факти и официални становища, а не с политически внушения, представяни като вече взети решения от Брюксел. В противен случай рискуваме сами да подкопаваме доверието към страната си пред европейските партньори и финансовите пазари, казва Василев.
Владислав Панев очаква в проекта за бюджет за 2026 година да бъдат заложени конкретни мерки за ограничаване на разходите, включително намаляване на административните разходи и по-строг контрол върху обществените поръчки.
„Разходите за вътрешно министерство спрямо брутния вътрешен продукт са сред най-високите в Европейския съюз. Някой дори беше сметнал, че всички работещи превиват гръб цял месец само за заплатите и осигуровките на „силоваците”. В тези сектори има резерви за съкращаване на разходи, особено чрез ограничаване на незаетите щатни бройки и бонусните схеми“, обяснява Панев.
Днес отново ни плашат с дефицити от 6-7%, както през 2023 година. Тогава показахме, че този сценарий може да бъде овладян – при добре подредени приоритети бюджетът беше внесен с 3% дефицит, а годината приключи с 2 процента. Това може да стане и сега, когато сметката започне от контрол върху разходите, ясна оценка кое е необходимо и воля да се спрат течовете, е мнението на бившия финансов министър Асен Василев.
Първата работа при всяко “няма пари” е да се мине с червеното моливче през ненужните разходи и решенията, които натоварват бюджета без реална полза за хората. Така България може да остане в разумната рамка, без да влиза в процедура за свръхдефицит и без Европейската комисия да налага тежки мерки отвън.
Страната има ресурс, когато публичните пари се управляват с ред, контрол и приоритети. Големият въпрос е дали държавата първо ще подреди сметката и ще спре разхищението, или отново ще търси най-лесния начин да прехвърли цената към гражданите?
Панев смята, че е възможно бюджетният дефицит да бъде върнат в рамките на 3 процента без повишаване на данъците и без замразяване на доходите. Според него обявените от финансовия министър прогнози за потенциален дефицит от над 7 процента представляват изходна база, която включва всички заявени разходни желания на министерствата и институциите. „Не смятам, че е проблем бюджетът да бъде внесен с дефицит от 3 процента. По-важното е намалението да бъде устойчиво, а не да се разчита на еднократни приходи и счетоводни операции“, твърди той.
Източник: Banker.bg
