Фискалната криза изисква мерки за ограничаване на разходите от всички страни и здравеопазването не е изключение. То не е свещената крава, която никой не бива да докосва, за да не вземе да се разпадне. Бюджетът на касата многократно е бил на (макар и малки) излишъци, следователно е напълно възможно при необходимост касата също да започне да спестява.
Последните данни на НСИ за болничната мрежа у нас са поредното доказателство, че здравеопазването е силно повлияно от финансовите стимули – избраните механизми за плащане на играчите водят до постоянно разширяване на инфраструктурата и дейността. За последните 10 години болниците са намалели съвсем малко – с 2% (7 закрити заведени). Болничните легла обаче са се увеличили с 10% при намаляло с 10% население. Подобен феномен разгледахме преди известно във връзка с ръста на публичната администрация, при която действат сходни стимули. Нарастващият болничен капацитет на фона на намаляващо население показва, че наместването на пазара на болнични услуги върви след увеличения брой и цени на клиничните пътеки, плащането за дейност и слабия контрол върху изпълнителите.
Нарастващият брой легла, който следва големия и постоянно увеличаващ се брой хоспитализации, води до натиск върху НЗОК да плаща все повече и повече на болниците и оттам – за възнаграждения на медицински специалисти, за инвестиции в ремонт на сгради, покупка на оборудване и др. под. Бюджетът на НЗОК обаче, който трябва да обслужва всички играчи на пазара, не е съвсем самостоятелна единица. Приходите в него се формират от здравноосигурителни вноски, с които се облагат осигурителните доходи на българските граждани. Тези доходи от своя страна се влияят от множество фактори – икономически растеж и изобщо икономически цикъл, нива на икономическа активност, ръст на възнагражденията и т.н. Ако икономиката е в криза – тя ще се отрази пряко върху приходите касата и съответно – разходите ще трябва също да се свият.
Има ли икономическа криза в момента в България? Не. Приходите от данъци и осигурителни вноски растат през последните години покрай повишаващите се доходи и инфлацията, кредитната активност е висока, заетостта също е рекордно висока. Това, което наблюдаваме през 2026 г., по-скоро можем да определим като фискална криза – труден за овладяване общ бюджетен дефицит, причинен най-вече от значителния ръст на разходите в бюджета. Овладяването на разходите във всички публични сфери се превръща в задача номер едно на новото управление.
Здравеопазването също следва да направи възможното, за да ограничи ръста на разходите си, при това без да ограничава достъпът до здравни услуги за пациентите. За последните 10 години касата е реализирала малки бюджетни излишъци в 8 от тях, което означава, че при добро и „умно“ фискално управление част от ресурса може да се спести – първо – за да се подобри бюджетното салдо на консолидираната програма и второ – спестяванията да могат да се използват в бъдещи периоди на икономическа криза, когато приходите в бюджета на НЗОК няма да стигнат за удовлетворяване на претенциите към него. Парите пак ще останат в сектора, просто ще се управляват съобразно икономическите условия с по-дългосрочна перспектива.
Какво би било „умното“ фискално управление? Краткосрочните мерки включват ограничаване на ръста на възнагражденията и орязване на излишни разходи; мерки, свързани с промяна в броя и съдържанието на клиничните пътеки и прехвърляне на част от медицинските дейности в извънболничната помощ; ограничаване на апетитите за включване на нови разходи в обхвата на здравния пакет; засилване и подобряване на контрола на разходите и консолидиране на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
