Сливането на четирите транспортни дружества в София се отлага. За това се разбраха вносителите на доклада – „Спаси София“ – и общинските съветници от ГЕРБ и БСП по време на заседание на Комисията по транспорт към Столичния общински съвет. Целта е първо да бъде направен анализ на състоянието на дружества, който да даде по-голяма представа за състоянието им, а евентуално и за бъдещата нова форма.
Припомняме, че идеята за възможна реформа в структурата на градския транспорт на София бе загатната от зам.-кмета по финанси Иван Василев още в средата на април.
Докладът за това обаче бе внесен в средата на миналия месец от общинските съветници, начело с Борис Бонев („Спаси София“). По същество се предлага четирите дружества – „Център за градска мобилност“ ЕАД, „Метрополитен“ ЕАД, „Столичен електротранспорт“ ЕАД и „Столичен автотранспорт“ ЕАД – да бъдат преобразувани в ново акционерно дружество, а Столична община да е едноличен собственик на капитала.
Вносителят Борис Бонев коментира необходимостта от сериозна оптимизация на дружествата. Той припомни, че исторически градският транспорт е бил управляван от „Столична компания за градски транспорт“, която впоследствие е била разделена на четири отделни фирми. По думите му, настоящият модел е „на доизживяване“, което си е проличало след COVID кризата, когато дружествата са започнали да страдат от дефицити и неефективно използване на финансовия ресурс.
Обединението, според Бонев, би подпомогнало по-доброто планиране на разписанията на линиите и връзките между различните видове транспорт, бързото внедряване на дигитални услуги, по-прозрачното усвояване на средства и намаляване на административните разходи.
Той посочи, че дублиращите се звена, свързани с административното и счетоводното обслужване, ще се централизират, което ще доведе до намаляване на броя на служителите. Освен това, обединението би намалило времето за реакции по време на кризи и извънредни ситуации и би повишило доверието на гражданите, особено по отношение на предстоящата реформа за паркиране.
По думите му се очакват годишни спестявания в размер на минимум 30 млн. лв., които дори могат да достигнат до 44 млн. лв.
Бонев обясни, че предложеният подход за преобразуване или сливане е бавен, сложен и скъп, като оптимистичният срок за завършване е минимум година и половина, тъй като е необходим дълъг анализ и подготовка на документи.
Такъв анализ е предложен в доклада, но едва след първоначалното обединение. Той трябва да обхване управленската, техническата, кадровата, цифровата и финансовата дейност, както и правните и административни стъпки за преобразуване на дружествата. Освен анализа, е предвидено да има проекти за устав, оценка на активите и предложения за наименование и седалище на новото обединено дружество.
Според Прошко Прошков (ГЕРБ) процесът не е лесен и бърз, а самият доклад е концептуален и без конкретика. По думите му при подобна трансформация трябва да се отчитат всички рискове, предимства и недостатъци, като освен сливането, трябва да се разгледат и други варианти.
Прошков повдигна въпроси относно периодите на устойчивост по европрограми, където има изискване за запазване на формата на съответното дружество до изчерпване на проектите, както и изискванията на кредиторите. Той засегна и въпроса за независимостта на ЦГМ като контролираща и санкционираща институция.
От своя страна, председателят на комисията Иван Таков (БСП) подкрепи нуждата от реформи, но предложи да се започне с изготвянето на анализ, а не веднага с обединение. Той изрази опасения, че предварителното предопределяне на обединение, независимо от резултатите на анализа, е „като хвърляне на боб или гледане на кафе“. Според Таков чистото механично обединяване може да донесе финансови щети, тъй като дружествата имат кредитни задължения. Той настоя за изготвянето на сериозен анализ, който да даде насоки за бъдещата посока.
В крайна сметка, Борис Бонев се съгласи с отлагането на доклада, но с условието той да бъде разгледан на следващото заседание на комисията. Той подчерта, че независимо от крайното решение – сливане или холдинг – анализът на всички компоненти е задължителен.
Предложението за отлагане бе гласувано и прието с 11 гласа „за“ и 2 въздържали се.
Източник: Economic.bg
