Съотношението публичен дълг към БВП на Италия ще скочи до почти рекордните 148%, ако изпълни обещанията си към съюзниците от НАТО да задели 5% от БВП за разходи за отбрана, чрез допълнителни заеми. Рим твърди, че ще се стреми да насочи увеличения си военен бюджет към собствените си отбранителни компании, включително Leonardo. Представяйки бюджета на страната за 2026 г. в парламента през миналата седмица, финансовият министър Джанкарло Джорджети беше сдържан в отговорите си на въпросите за плановете на Рим за отбранителните харчове. „Правителството ще информира парламента в началото на следващата фискална година за военните разходи през следващите три години“, каза той.
Зад предпазливия език обаче се крие предстоящо фискално изпитание. Икономистите предупреждават, че Италия ще има сериозни предизвикателства при изпълнението на ангажиментите си към НАТО за отбрана, тъй като държавното й дългово бреме надхвърля нивата на Гърция за първи път отпреди кризата с държавния дълг в еврозоната. Под натиска на президента на Съединените щати Доналд Тръмп да поемат по-голяма част от финансирането на собствената си сигурност, Италия и нейните колеги от НАТО се споразумяха през юни да увеличат основните разходи за отбрана до 3.5% от БВП до 2035 г., като същевременно отделят допълнителни 1.5% от БВП годишно за стратегическа инфраструктура.
Сред съюзниците в НАТО, Рим трябва да измине едно от най-големите разстояния до целта. През 2024-а Ботушът е похарчил само 1.5% от БВП за отбрана, което е доста под тогавашния натовски целеви параметър от 2% от БВП, който италианският кабинет обеща да достигне през тази година. Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings прогнозира, че публичният дълг на Италия ще се качи до 137.7% от БВП до 2035 година. Ако пък Рим постигне тазгодишните цели на НАТО чрез увеличаване на заемите, съотношението на дълговото му бреме към БВП ще скочи до 148.4% – почти рекорд, надхвърлен единствено в пика на пандемията от КОВИД-19 през 2020-а, когато беше 154 процента.
Изпълнението на амбициозните ангажименти би било „възможно, но трудно“, като се има предвид, че Рим ще трябва да увеличи разходите си за отбрана повече от два пъти спрямо нивата от 2024-а, отбеляза Алесандро Мароне – ръководител на програмата за отбрана в Римския институт за международни отношения.
Италианският премиер Джорджа Мелони, чиято благоразумна фискална линия на поведение откакто встъпи в длъжност преди близо три години ѝ спечели благоразположението на италианските притежатели на облигации, настоява, че Рим може да спази обещанието си към НАТО, предвид факта, че става въпрос за 10-годишен ангажимент. Тя обаче обеща, че нейното дясно коалиционно правителство „няма да отклони дори едно евро“ от приоритетни социални програми за финансиране на увеличените разходи за отбрана.
Мелони твърди, че Рим ще се стреми да насочи увеличения си военен бюджет към собствените италиански отбранителни компании, включително Leonardo („Леонардо“), Fincantieri („Финкантиери“) и други, с потенциал да създаде „благоприятен цикъл“, който би могъл да стимулира по-стабилен растеж на БВП. Тази седмица Рим поръча 21 бронирани бойни машини на новото съвместно предприятие между „Леонардо“ и германската „Райнметал“, което е първата стъпка към обновяване на остаряващия автопарк от тежки машини на италианската армия.
Повечето анализатори обаче са скептични, че увеличените разходи за отбрана на Европа ще осигурят голям икономически стимул, тъй като голяма част от тях ще бъдат за вносно оборудване и администрация, а по-малък дял – за научноизследователска и развойна дейност.
Италия със сигурност няма да е единствената в борбата да изпълни амбициозните си обещания. Обединеното кралство, Франция и Белгия са сред многото европейски правителства, които рискуват да увеличат рязко публичния си дълг, ако плащат за допълнителни ангажименти за военния бранш чрез заеми, според прогнозите на S&P. По данни на МВФ, трите държави са имали бюджетни дефицити над 4% от БВП през 2024 г. и те биха нараснали още повече с увеличаване на разходите за отбрана.
„За Белгия, Франция и Италия допълнителните заеми в такъв мащаб биха напрегнали и без това крехката фискална позиция, повишавайки риска от разпродажби на пазарите на държавни облигации в някакъв момент през следващите години“, коментира Андрю Кенингам, икономист в консултантската компания Capital Economics.
Рим се надява да задържи фискалния си дефицит до само 3% през тази година и да го намали допълнително до 2.7% от БВП през следващата, което ще даде възможност на правителството да избегне процедурите на Европейския съюз за прекомерен дефицит. Което, според Джорджети, би позволило на Италия да получи заеми от програмата на Брюксел „кредити за оръжия“, която предоставя на правителствата на държавите членки парични средства, взети назаем срещу бюджета на общността за съвместно харчене за особено важни военни покупки.
Подобни кредити обаче ще допринесат допълнително за смазващото дългово бреме на Рим, в момент, когато МВФ прогнозира, че съотношението на брутния дълг на Италия ще надмине това на Гърция през 2027 г. – за първи път от 2006-а насам. Предвид тези ограничения, някои анализатори смятат, че ЕС в крайна сметка ще бъде принуден да прибегне до съвместно емитиране на дълг, както направи след пандемията от КОВИД-19, за финансиране на ангажиментите за разходи за отбрана.
Не се очаква нито Рим, нито мнозинството други членове на НАТО да имат големи затруднения при изпълнението на обещанията да изразходват 1.5% от БВП за стратегическа инфраструктура, тъй като на съюзниците е дадена достатъчна свобода да определят какво представлява стратегическа инвестиция. Италия вече посочи, че редица предварително планирани инфраструктурни проекти, включително модернизиране на пристанища и летища, ще бъдат оценени като имащи потенциална стратегическа стойност.
„Ще има голяма гъвкавост в това отношение“, отбеляза Мароне. Но дори когато става въпрос за увеличение на основните отбранителни разходи, анализаторите посочват, че новите ангажименти на НАТО може да не са толкова обременяващи или толкова обвързващи колкото изглеждат. Държавите не са обвързани с никакви предписани количествени увеличения на разходите между сегашните и крайните целеви параметри за 2035 г., което осигурява гъвкавост на всяка държава да определи темпото на собствените си увеличения.
„Някои страни ще се движат по-бързо, а други, поради причини, свързани с публичните финанси, ще се движат по-бавно“, каза Лоренцо Кодоньо, бивш служител на италианското министерство на финансите, който сега има собствена макроикономическа консултантска фирма, регистрирана в Лондон.
Рикардо Белезия – икономист в S&P – също е съгласен, че повишенията ще бъдат неравномерни: европейските столици, които са по-близо до Москва, вече харчат повече за отбрана, а страните с по-ниски нива на публичен дълг, като Дания, Холандия, Литва и Германия, са готови за големи увеличения. „Превъоръжаването на Европа ще тества баланса между фискалната предпазливост и стратегическата спешност, но ще бъде бавно подгряване, а не внезапен шок“, каза той. И допълни, че е малко вероятно правителствата да направят компромис с устойчивостта на задълженията за сметка на бързо превъоръжаване, като реалните разходи биха могли да изостанат от дадените обещания в някои географски райони.“
Споразумението от юнската среща на върха на НАТО предвижда преглед на целевите разходни параметри на НАТО през 2029 г., след като вторият мандат на Тръмп приключи. Андрю Хънтър, старши икономист в Moody’s Analytics, коментира, че целите могат да се окажат по-илюзорни, отколкото изглеждат, като се има предвид колко много европейски икономики имат „несъществуващо“ фискално пространство, нито политическа воля за намаляване на други разходи в полза на военните. Той се съмнява, че извън Германия такъв значителен ръст ще се осъществи на практика в повечето страни през следващите години.
Източник: Banker.bg
