Шведското правителство насърчава връщането към физическите книги, писането на ръка и ограничаване на екраните в училище с цел да обърне спада в нивата на грамотност, пише BBC. Тази промяна предизвиква критики от технологичния сектор и част от преподавателите, които се опасяват, че тя може да се отрази негативно на подготовката на учениците за пазара на труда.
В гимназия в Нака, близо до Стокхолм, учениците все по-често използват учебници и разпечатани материали вместо дигитални платформи. Това контрастира с предишната политика на страната, при която дигитализацията в образованието беше силно насърчавана. Още в началото на 2010-те години лаптопите станаха масови в училищата, а до 2015 г. около 80% от учениците в държавните гимназии имаха достъп до собствено устройство. През 2019 г. дори се въведе задължително използване на таблети в детските градини в опит дори най-малките да се подготвят за нарастващ дял на работата в дигиталното пространство.
След идването на власт на дясноцентристката коалиция през 2022 г. курсът се промени. Новата политика цели значително ограничаване на екраните, особено при по-малките деца. Детските градини вече не са задължени да използват дигитални инструменти, а на деца под две години не се предоставят таблети. Предстои и забрана на мобилните телефони в училище, включително за образователни цели.
Правителството инвестира значителни средства – около 200 млн. долара – в грантове за инвестиции в учебници и традиционни учебни материали, като подготвя и нов учебен план, който ще засили обучението чрез книги. Той се очаква да е готов до 2028 г.
Четенето на истински книги, писането върху хартия и смятането с числа на хартия са много по-добри, ако искаме децата да придобият нужните знания“, твърди Йоар Форсел, говорител по образованието на Либералната партия, чийто лидер е министър на образованието на Швеция..
Ефектът от екраните
Промяната в подхода следва консултация от 2023 г., в която участват академични изследователи, преподавателски организации, държавни институции и общини.
Нараства осъзнаването за разсейващия ефект на технологиите в класните стаи“, казва д-р Сисела Нътли, невроучен, свързан с Каролинския институт в Стокхолм, която е сред тези, изразили притеснения относно използването на дигитални инструменти.
Според поддръжниците на тази политика, четенето на хартия, писането на ръка и работата с числа без дигитални устройства подобряват концентрацията и усвояването на знания. Изследвания сочат, че екраните могат да разсейват учениците и да затрудняват обработката на информация, а прекомерната им употреба при малки деца може да влияе на развитието на мозъка.
Промените са свързани и с резултатите на Швеция в международното изследване PISA. След силни позиции в миналото, страната отбелязва спад през 2012 г., кратко възстановяване и въпреки че все още е малко над средното ниво за страните от ОИСР, през 2022 г. страната се представя по-слабо по грамотност от държави като Великобритания, САЩ, Дания и Финландия. Почти една четвърт (24%) от учениците на възраст 15–16 години не достигат базово ниво на четивна грамотност.
Знаем, че децата, които са преминали през цялата образователна система с много екрани – изостават в международните изследвания“, казва Форсел.
Въпреки това, доклад на ОИСР показва, че достъпът до дигитални инструменти има и положителни ефекти. Установява се, че честото използване на устройства в часовете по математика е свързано с по-ниски резултати, но те все пак са по-добри в сравнение с пълната липса на технологии. Експерти предупреждават, че не може да се прави директна връзка причина–следствие, но отбелязват, че прекомерното и без ясна цел внедряване на технологии вероятно е оказало влияние.
Въздействие върху иновации и предприемачество
Бизнес организации и представители на технологичния сектор изразяват притеснение, че прекаленият фокус върху аналоговото обучение може да остави учениците неподготвени за бъдещето. Според тях дигиталните умения са необходими за почти всички професии, а намаляването на технологичното обучение може да се отрази на иновациите и икономиката на страната. Съществуват и опасения, че това може да задълбочи неравенствата, ако децата от по-заможни семейства получават дигитални умения извън училище.
Нов доклад на браншовата организация Swedish Edtech Industry предупреждава, че по-аналоговото образование крие риск учениците да останат неподготвени за бъдещите работни места.
Всеки се нуждае от базови дигитални умения, за да навлезе на пазара на труда“, твърди Яни Йепесен, главен изпълнителен директор на организацията и бивш учител. Тя се позовава на скорошен доклад на ЕС, според който 90% от работните места скоро ще изискват дигитални умения.
Йепесен е притеснена и от въздействието върху предприемачеството и иновациите. В момента Швеция е водеща в Европа по създаване на технологични „еднорози“ (компании с оценка над 1 млрд. долара) спрямо размера на населението си.
Можете да дадете на хората възможностите, които неравенството им отнема, само като им осигурите качествено образование“, казва той.
Йепесен, главен изпълнителен директор на Swedish EdTech Industry, обаче определя тази позиция като „популистка“. Според нея фокусът на правителството върху противопоставянето между дигитални и аналогови класни стаи отклонява вниманието от други фактори, които могат да влияят върху резултатите.
В Накa мненията на зрелостниците също са разделени.
„Интернет донякъде завладя по-младите поколения и съм забелязал, че губят концентрация по-лесно“, казва 18-годишният Алексий, който не иска по-малките му братя и сестри да използват дигитални инструменти в училище толкова, колкото неговото поколение. Но други, като 19-годишната Джасмин, подкрепят дигиталното образование – дори за ученици в началните класове. „Нека се фокусираме повече върху компютрите. Защото, ако сме реалисти, целият свят ги използва“, коментира тя.
Източник: Economic.bg
