15.1 C
София
четвъртък, 03 апр. 2025

Образованието е ключово за създаването на AI грамотност

Най-четени

Още от същото

Образованието е ключово за създаването на грамотност по отношение на изкуствения интелект. Такова мнение изрази проф. Ана Оливейра от Университета „Лусофона“ в Португалия по време на дискусията „AI Literacy in the Places of Good Health and Well-Being“ („AI грамотност в местата за добро здраве и благополучие“), която се проведе тази седмица в Европейския парламент в Брюксел.

Събитието, чиито домакини са италианската новинарска агенция ANSA и Университетът в Утрехт, Нидерландия, е част от текущите изследователски дейности по проекта SOLARIS.

„Бранд Медия България“, издател на информационния бизнес сайт Economic.bg, е един дванадесетте участници в проекта SOLARIS и единствен от страната. Economic.bg е медиен партньор на проекта.

Изкуственият интелект вече не е просто инструмент, а той активно формира нашите възприятия, избори и поведение“, смята Оливейра.

По думите ѝ изкуственият интелект влияе върху начина, по който хората си взаимодействат със света, тъй като именно „алгоритмите, задвижвани от изкуствен интелект, решават какво да видим, филтрирайки информацията“.

Основни потърпевши, според нея, са младите хора, понеже те най-активно използват технологиите и „те ще оформят бъдещето на обществото“. И докато някои младежи виждат най-вече удобство във филтрираното съдържание, други разпознават потенциалните негативи от такива алгоритми.

По време на своята презентация професорът представи свое кратко проучване от периода 2016 – 2021 г., когато тепърва е започнало да се говори за изкуствен интелект, дийпфейк, фалшиви новини и дезинформация.

Тогава стана ясно, че макар технологията да съществуваше, тя не беше използвана“, каза Оливейра.

Тя даде пример с училищата, където преподавателите не са интегрирали умните алгоритми в учебния процес, а учениците не са били склонни да ги използват за нещо, различно от развлечение и удоволствие. И все пак, Оливейра достигнала до обезпокоително откритие.

Преподаване на умения за критично мислене във връзка с потреблението и разпространението на информация изглежда не беше приоритет, а често бе само избор, направен от преподавателя по съответния предмет“, коментира говорителят.

Изидор Млакар от Университета „Марибор“ в Словения сподели резултатите от експеримент, свързан с уменията на европейците да разпознаят и анализират AI генерирано съдържание.

Към момента проучването включва резултатите само от Великобритания, но се чакат данни от Италия и Словения, които според Млакар няма да се различават от тези на Острова.

В него на участниците са били представени шест видеоклипа на различни теми – два истински, два дийпфейка с високо качество (т.е. съдържанието им е звучало правдоподобно, но е било изкуствено генерирано) и два дийпгейка с ниско качество (т.е. изразените гледни точки са били обратно на това, което по принцип човек би казал).

Така например за някои от видеата е бил използван образът на Грета Тунберг, която в един клип говори за страшните последици от климатичните промени (дийпфейк с високо качество), а в друг – за това, че те са преувеличени (дийпфейк с ниско качество).

Гледайки видеата, анкетираните е трябвало да разпознаят и да посочат защо избраното видео е достоверно, съвпада ли то с техните лични политически виждания и дали биха го споделили/разпространили.

Резултатите са доста обезпокоителни – само 15% от видеата са били правилно разпознати, каза Млакар.

Само една трета от анкетираните са успели да разпознаят дийпфейк видеата с високо качество. Тези с ниско качество са били разпознати от половината участници.

Според резултатите, 33% от участниците са посочили, че биха споделили „достоверните“ дийпфейк видеа, а други 30% – дори тези, чието съдържание е било с ниско качество.

Млакар изрази мнение, че AI грамотността наистина трябва да бъде застъпена в училищата, но трябва да се помисли и за подходи извън тях.

Голяма част от хората вече не са в училищата – трябват ни алтернативни методи да помогнем на гражданите да живеят в този свят“, обобщи Млакар.

За SOLARIS

Изследователският проект SOLARIS, финансиран по програма „Хоризонт Европа“, има за цел да адресира предизвикателствата, породени от генеративните AI технологии, като насърчава международното сътрудничество и разработва рамки за управление на AI, демократична устойчивост и сигурност.

За повече информация относно проекта SOLARIS и уебинарите, моля посетете уебсайта на проекта.

Този проект е финансиран от Европейския съюз. Въпреки това, изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA). Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган могат да носят отговорност за тях.

Източник: Economic.bg

spot_img

Последни публикации