Народното събрание окончателно прие удължаването на действието на държавния бюджет за 2025 г. до приемането нов, редовен за текущата година. Една от спорните точки в текстовете, която скара депутатите и доведе до заплахи, че бюджетният дефицит може да „пробие“ тавана от 3% от БВП (при вече достигнати 3.1% за 2025 г.), бе свързана с парите на общините и с техните лимити за харчене.
Още на първо четене от Националното сдружение на общините (НСОБР) апелираха да им се разреши да използват капиталови средства и да харчат от преходните си остатъци (т.е. останали пари от минали години). Именно вторите, които са в размер на 1.1 млрд. евро към края на 2025 г., и в момента могат да се използват, но без конкретен таван. От общата сума, 582.6 млн. евро са за местни дейности (т.е. ремонти, сметосъбиране, осветление, спортни зали, културни събития), а други 537.5 млн. евро са за държавни дейности (в т.ч. заплати на учители и администрация, социални услуги и пр.).
При второто четене на законопроекта три различни политически партии припознаха идеите на НСОБР за свои и предложиха тяхното приемане и в комисия, и в зала. И на двете места служебният финансов министър Георги Клисурски обаче предупреди да не се правят огромни разходи през бюджет, който не е редовен, и да се помисли за финансовата дисциплина на страната:
Няма как и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. С направените предложения между четенията дефицитът може да набъбне с над 1% от БВП“, предупреди финансист №1.
Някои депутати обаче бяха на друго мнение.
Без фетиши за дефицити
За нас дефицитът не е фетиш“, каза Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“.
Според него, не може да се говори за дефицит в бюджета, защото:
- няма приходна част;
- и защото в последните две години има ръст на събраните приходи.
Ако се базираме на приходите от 2025 г., без това увеличение, министърът е прав и ще пробием 3%. Но ако имаме нови 6 млрд. евро приходи, а трябва да имаме и повече заради инфлацията, няма да пробием нищо“, категоричен бе той.
По думите му, без държавно делегираните дейности, става въпрос за половин милиард евро. Отделно, според него, държавата изобщо няма нужда от удължени бюджети.
Удължителният закон е това: „Взел Кольо, дал Кольо“. Имаше случаи, в които държавата влизаше в новата година без приет бюджет. Удължителните бюджети се наложиха след приемането на Закона за публичните финанси и затова в следващия парламент ще трябва да се направят сериозни корекции в този закон“, добави Цонев.
Александър Иванов от ГЕРБ също защити предложенията, след като от „Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ) ги критикуваха:
Да се приеме предложението на МС (бел. ред. – т.е. общините да не могат да харчат преходни остатъци), без да са съобразени нуждите на общините, не ви прави чест. Преходните остатъци са за развитие на българските общини, не са за някоя политическа група“, каза той, обръщайки се към ПП-ДБ.
Красимир Вълчев, заместник-председател на бюджетната комисия, отрече да има нарушение на финансовата дисциплина.
Някой да каже, че преходният остатък ще се изхарчи, е силно преувеличено и да не кажа – чиста лъжа“, смята той.
Не можем да си го позволим
Не можем през удължителен закон за бюджета, дори за общините, да правим политика сякаш е редовен бюджет, не можем това да си го позволим“, каза Мартин Димитров от ПП-ДБ.
Той повтори думите на служебния ресорен министър, че е трябвало да се приеме „един технически удължителен закон и толкоз“.
Съпартиецът му Асен Василев пък внесе друго уточнение – че общините и в момента имат право да харчат преходните остатъци в рамките на лимита, който им е зададен. „Тук въпросът е дали може да ги харчат над този лимит и дали това е добре да се случва при условие, че в момента няма никакви лимити и ограничения, защото няма реално действащ Закон за бюджета“, каза той, също повтаряйки, че тази промяна е добре да стане с редовен бюджет.
В момента общините имат достатъчно средства, достъп до общинската програма, даваме им достъп до собствените средства и възможности за финансиране“, напомни Василев.
Източник: Economic.bg
