Култура

OFFNews честити рождения ден на сър Пол Макартни, който днес стана на 80

В продължение на шест десетилетия той е световна звезда. Той пише песни, които биха направили чест на Коул Портър, вдъхновява се от Карлхайнц Щокхаузен и съчетава авангарда с поп привлекателността, както никой друг. Вечни хитове като “Yesterday”, “Blackbird” или “Hey Jude” са негова заслуга. Днес бившият бийтъл сър Пол Маккартни навършва 80 години.

Разбира се, във видеоклиповете от настоящото му турне в САЩ, които се разпространяват в интернет, Пол Маккартни вече не изглежда толкова скандално млад, колкото по време на турнето си през 2016 г. И все пак той все още има впечатляващо добра фигура, слаб и строен е, излиза на сцената с жилетка и бяла риза. Независимо дали става дума за бас, акустична китара, електрическа китара или пиано – той е страхотен!

АВТЕНТИЧНОСТ И АВТОРИТЕТ
Междувременно Пол е малко по-крехък, казват критиците му, във вокално отношение, за разлика от турнето през 2016 г. Но когато той изпява – напълно сам – своята изключително поетична песен “Blackbird” на акустична китара, това е най-завладяващият момент от концерта. Този изключително успешен автор на песни и изпълнител има силно, сякаш самоочевидно присъствие дори на 80 години.

Той излъчва авторитет и завладяваща автентичност, когато пее “Hey Jude” на пиано или преминава през различните състояния на настроението в песента “Band On The Run” със своя електрически бас. По време на много високи, енергични пасажи гласът понякога може да ви напомни за глас, който прекарва умерено тежка настинка – все още може да чуете тези дрезгавини от Пол Маккартни.

ПОЛ МАККАРТНИ: НЕЖЕН ПОЕТ, ДИВ РЕВЛЬО
Пол Маккартни, роден в Ливърпул на 18 юни 1942 г., е чудо. Човек, който, изглежда, може да направи почти всичко. Той има глас на хамелеон, който може да придобие напълно различни окраски – от деликатно тананикане до разбиващ тембър в рок песен.

Той свири свободно и елегантно на най-различни инструменти – на записа на “Уингс” “Band On The Run” от 1973 г. дори възхитително на барабани; а от времето на “Бийтълс” до днес, разбира се, винаги на онзи левичарски бас, чието тяло напомня на цигулка и който е произведен във фирма във франконския град Бубенройт край Ерланген. Освен това Пол Маккартни е музикант, проявил много хумор в песните си – например в кънтрито “Rocky Raccoon”, в суингиращата музикална “Honey Pie” или в много нашумялата, повлияна от ямайската музика запомняща се “Ob-La-Di, Ob-La-Da”.

ФЕН НА КАРЛХАЙНЦ СТОКХАУЗЕН

Меланхолично момче с много изключителни таланти – така можете да си помислите за него. Но това е само половината от истината: Пол е музикант и автор на песни с изключително разнообразни аспекти. Почитателите на “Бийтълс” често представят Маккартни и неговия партньор Джон Ленън като антиподи: Джон, проницателният интелектуалец и бунтар-авангардист, Пол, красивият и приятелски настроен човек с усет към мелодиите, които можеш да изсвириш. Но, както продуцентът Джордж Мартин го описва, включително в книгата “Лятото на любовта” от 1994 г. – тези клишета изобщо не са верни.

Според Мартин в музикално отношение Джон Ленън е бил доста консервативен и се е асоциирал само с рокендрола, а Пол Маккартни е бил онзи, който е внесъл авангардните идеи в групата. По време на записването на “Sgt. Pepper” през 60-те години на ХХ век Маккартни проявява особен интерес към съвременната класическа музика, не само към немския композитор Карлхайнц Щокхаузен, но и към американеца Джон Кейдж и италианеца Лучано Берио.

24 УДАРА, КОИТО ВЛЯЗОХА В ИСТОРИЯТА
Именно Маккартни предлага прочутото 40-секундно оркестрово кресчендо в песента “A Day In The Life”. От него идва основната идея всички музиканти в оркестъра да започват тихо с най-ниската нота на своя инструмент и след това да се издигат спираловидно до най-високата нота, като увеличават интензивността и силата на звука. Джон Кейдж би го харесал. Във всеки случай резултатът е монументална звукова маса, каквато никога преди не сме чували, поне в поп музиката. Оркестров клъстер, изпълнен с невъобразима топлина.

Джордж Мартин пише следните вълнуващи редове за Пол Маккартни и за това, което характеризира този музикант: “В действителност той беше точно толкова рокер, колкото и Джон, който на свой ред можеше да бъде също толкова сантиментален в любовните си песни, колкото и Пол. (…) Пол имаше уникален талант да пише мелодии. Те извираха от него сякаш без усилие. Неговите красиви нови мелодии с интересни хармонии винаги ме вълнуваха и често се чудех откъде идват. Странно, но и Пол никога не е знаел.”

3 000 ПЪТИ: ПЕСЕНТА “YESTERDAY”
Не е изненадващо, че песен като “Yesterday” се е превърнала в най-изпълняваната поп песен на всички времена – досега са издадени над 3000 версии с участието на различни изпълнители – от Рей Чарлз през Франк Синатра до Тримата тенори (Лучано Павароти, Хосе Карерас и Пласидо Доминго). Защото тази песен има елементи, които могат да се получат само чрез най-доброто композиторско майсторство: мелодия, изградена едновременно изключително логично от двутонов, повтарящ се основен мотив, изненадващо контрастна втора мелодична част – и хармонии, които водят през мажорни и минорни пасажи със самоочевидна ловкост. Проста, но не опростена песен, която се отличава и с невероятна естественост.

“Yesterday” може би нямаше да се превърне във вечен хит, ако беше запазила заглавието, което Маккартни използва като работно, когато композира мелодията: “Scrambled Eggs”. С познатите текстове, които разказват за приключила любовна връзка и копнеж по отминалите мигове заедно, музиката вероятно се е загнездила по-лесно в съзнанието на милиони слушатели.

ШЕДЬОВЪРЪТ НА МКАРТНИ “BLACKBIRD”
Много от песните на Маккартни притежават елегантност, която е напълно сравнима с тази на великия американски композитор на мюзикъли и песни Коул Портър. Чрез малки хармонични и мелодични похвати те се отклоняват от твърде очевидните модели. Именно това ги прави толкова интересни за други композитори. Тези трикове увеличават предизвикателството, а също и забавлението, което музикантите изпитват, когато ги свирят. Много от песните на Маккартни често са изпълнявани от джаз музиканти. “I will” от 1968 г. е един такъв пример. Но най-вече “Blackbird”, вероятно най-добрата песен, която Маккартни е написал.

В “Blackbird” водещият глас на китарата е изненадващ, с блуждаещи баси и умело преплетени хармонии. Необичайни са и интервалните скокове в мелодията. Фактът, че тази песен от 1968 г. има и скрито политическо послание, вдъхновено от американското движение за граждански права, а заглавието “Blackbird” е метафора на дискриминирана афроамериканка, показва колко лесно е да подценим Маккартни. Не само мелодиите и хармониите му са забележителни, но и текстовете му притежават тънка дълбочина.

ПОЛ МАККАРТНИ: ПО-ДОБЪР ОТ БИЙТЪЛС?
Затова е напълно заслужено, че този бивш ливърпулски мошеник и млада суперзвезда от 60-те години се издигна до Олимпа на поп музиката и се задържа там толкова дълго. Дори и след времето на “Бийтълс”, т.е. от 1970 г. насам, Пол Маккартни пише изключителни песни и издава такива силни записи като “Band On The Run”, “Tug Of War”, “Flaming Pie” или “New”. По време на турнетата си от 80-те години на миналия век насам той и колегите му музиканти винаги свирят нови композиции и класики на “Бийтълс” – последните с техническо съвършенство, което оригиналните “Бийтълс” не биха могли да постигнат на живо.

64-тата му годишнина, за която някога пееше в песента си “When I’m Sixty-Four”, отдавна е минала, a песента е на 55 години. “Ще имаш ли още нужда от мен, ще ме храниш ли още?” Но дори и днес феновете му вероятно отговарят на тази реплика с безусловно “да”. И поне въображаемо му изпращат “Поздрави за рождения ден, бутилка вино”, което се съдържа и във въпросния текст на песента към неочаквано бързо избързалата осемдесета. Честит празник, сър Джеймс Пол Маккартни!

*В статията са използвани материали от чуждия печат.

Последни публикации