Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) публикуваха своите извънредни конвергентни доклади, в които се посочва, че България изпълнява всички технически критерии за присъединяване към еврозоната. Така пътят на страната до приемането на еврото, продължил 19 години, е към своя край.
С оглед на оценката за правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция, както и като взема предвид допълнителни съществени фактори, Европейската комисия счита, че България изпълнява критериите за приемане на еврото“, пише ЕК в своя извънреден доклад.
Остава обаче политическото решение, което трябва да се вземе първо от финансовите министри на страните в еврозоната, а след това и в рамките на Европейския съвет.
Кои са четирите технически критерия
Средногодишната инфлация в България в 12-те месеца до април бе 2.7%, под референтната стойност от 2.8%. Преглед на по-широк кръг от показатели не идентифицира причини за опасения по отношение на устойчивостта на ценовата стабилност“, казва се в доклада.
Обикновено, ако има леко разминаване от търсеното ниво, ЕК и ЕЦБ могат да изключат от сметките някои страни с твърде ниска инфлация, която е вследствие на „изключителни фактори“. В сегашния доклад прави впечатление обаче, че такова изключване не е направено и че България покрива и този критерий без изключения.
От ЕЦБ обаче предупреждават, че очакват в следващите месеци инфлацията постепенно да се покачи поради ръста на косвените данъци, заплатите и затегнатия пазар на труда.
В по-дългосрочен план, съществуват и други фактори, които създават рискове за устойчивостта на инфлационната конвергенция в България. Това важи в особена степен, тъй като през последните години разходите за единица труд нарастват значително по-бързо, отколкото в еврозоната и други конкурентни държави“, казват от ЕЦБ.
- Стабилни и устойчиви публични финанси. Държавата не трябва да е обект на процедура при прекомерен дефицит. През април европейската статистическа служба Евростат потвърди, че България успешно е завършила 2024 г. с 3% дефицит на начислена основа.
В доклада се посочва, че бюджетният дефицит се е увеличил от 2% през 2023 г. до 3% през 2024 г. Въпреки това
България не е обект на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит“, казват от ЕК.
- Стабилност на конвергенцията. Дългосрочният номинален лихвен процент не трябва да надвишава този на трите най-добре представящи се държави от еврозоната с повече от 2 процентни пункта по отношение на стабилността на цените.
През референтния период от май 2024 г. до април 2025 г. дългосрочните лихвени проценти в България бяха средно 3.9% и по този начин останаха под референтната стойност от 5.1% за критерия за конвергенция на лихвените проценти“, посочват в доклада си от ЕЦБ.
- Стабилност на валутния курс. Участие във валутния механизъм на ЕС (ERM II) в продължение на поне 2 години. България се присъедини към ERM II през 2020 г. и е във валутен борд от 1997 г. насам. Същото се посочва и в докладите на институциите.
Какво предстои оттук насетне
Докладите на ЕК и ЕЦБ обаче не са последната стъпка в посока присъединяване към валутния съюз.
В края на месеца предстои финансовите министри на еврозоната (Еврогрупата) и на Европейския съюз като цяло (ECOFIN) да обсъдят готовността на страната ни. След това предстои да се вземе и политическото решение на ниво Европейски съвет (държавните лидери на държавите от ЕС).
На 30 юни Европейската комисия ще направи предложение за фиксирането на курса евро/лев, като очакванията са той да се запази на 1.95583, съгласно сегашните условия на валутния борд. В решение на Народното събрание от 2020 г. изрично е записано, че страната ще се присъедини към еврозоната единствено при запазване на курса 1.95583 лева за евро. Ако се поставят други условия, финансовият министър не може да се съгласи.
След консултации и с европарламента, на 8 юли ECOFIN окончателно ще трябва да приеме три решения за влизането на еврото в България. Две от тях имат нужда от квалифицирано мнозинство (в гласуването ще участва и България), а решение, свързано с фиксирането на обменния курс, трябва да бъде прието с пълно единодушие от всички държави в еврозоната плюс България.
Впоследствие ЕК ще отправи предложение към Съвета на ЕС с конкретна дата на присъединяване на България, като последната дума е именно на ECOFIN.
Двойно обозначаване на цените
Днешното решение означава, че се задействат текстовете, записани в Закона за въвеждане на еврото в България. В глава 2 на закона е записано, че
един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото“ цените на стоките и услугите в България трябва да бъдат обозначени и в лева, и в евро, или това е т. нар. „двойно обозначаване“.
Този период на двойно обозначаване приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България.
България и еврото: Една история на 19 години
Процесът по въвеждането на еврото в България не е от 1 или 2 години. Той започна още през 2007 г., когато страната се присъединява към Европейския съюз и поема ангажимент да приеме еврото. Тогава правителството се надява процесът да отнеме 2 – 3 години.
Реално първите стъпки по присъединяване са факт едва през 2018 г., когато страната ни изпрати писмо с искане за влизане във валутно-обменния механизъм (ERM II) и Банковия съюз, а впоследствие това се случи през лятото на 2020 г. Оттогава България направи бавни, но сигурни крачки в посока присъединяване, включително да приведе своето законодателство в съответствие с европейското и да се подготви за смяната на банкнотите в цялата страна.
През 2022 г. бе изготвен Национален план за въвеждането на еврото, който допълнително описа какво следва в месеците преди и след влизането в еврозоната. В него са заложени срокове за двойно обозначаване на цените (в лева и в евро), за обмен на валутите, включително за защита на потребителите от спекула и негативни ефекти върху личните им финанси.
Същата година бяха отделени и 10 млн. лв. за провеждане на масова информационна кампания за въвеждането на еврото, с която да информира обществеността – граждани и бизнес заедно – как точно ще преминем от една в друга валута, какво ще се случи с нашите банкови сметки и кредити, как ще се разплащаме в магазина, дори какви пари да очакваме от банкоматите.
Проверка на Economic.bg през октомври 2024 г. обаче показа, че изхарчените средства до този период са били по-малко от 700 000 лв., от които най-голям дял (486.8 хил. лв.) е отишъл за закупуването на програмно време в трите най-големи телевизии у нас – БНТ, bTV и Nova.
През март 2025 г. новият финансов министър Теменужка Петкова заяви, че информационната кампания ще бъде обновена, но освен кратките видеа по телевизиите и създаденият специализиран сайт за еврото, никой не видя почти никакви реални опити на държавата да обясни какво предстои. Българската народна банка (БНБ) се включи със собствен бюлетин от серия въпроси и отговори за еврото.
В крайна сметка, постепенно се стигна до датата 25 февруари 2025 г., на която страната ни официално изпрати писмо до Брюксел с искане за извънредни конвергентни доклади. Само два месеца по-късно пък стана ясно, че България устойчиво покрива и ценовия критерий, и този за бюджетния дефицит.
Хронология на събитията
- 29 юни 2018 г.
Изпратено съвместно писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка с намерение за участие на Република България в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II).
- 12 юли 2018 г.
Намеренията на страната получават политическа подкрепа от Еврогрупата.
- 18 юли 2018 г.
България изпраща официално писмо и уведомява ЕЦБ за искането си за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ, като поема ангажименти за промяна в законодателството.
- 27 август 2018 г.
Министерски съвет приема решение за одобряване на план за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.
- 13 декември 2018 г.
Народното събрание приема ключови промени в Закона за Българска народна банка, в т.ч. се създава нова глава, която урежда тясното сътрудничество между БНБ и ЕЦБ (в сила от датата, от която започва тясното сътрудничество).
- 30 януари 2020 г.
Народното събрание приема решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото при участието в Механизма на валутните курсове. По същество това е допълнителна защита на съществуващия курс на лева към еврото.
- 9 юли 2020 г.
Изпратено официално писмо от финансовия министър и гуверньора на БНБ до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II), в т.ч. анекс с информация за изпълнените ангажименти в последните две години.
- 10 юли 2020 г.
Българският лев се присъединява към Валутния механизъм II (ERM II). Валутният курс е потвърден и България влиза в т. нар. чакалня на еврозоната.
ЕЦБ официално обявява, че установява тясно сътрудничество с БНБ. Считано от 1 октомври 2020 г. България се присъединява към Единния надзорен механизъм (системата на банков надзор в ЕС). Решението на ЕЦБ е официално публикувано на 24 юни 2020 г.
- 22 май 2022 г.
Министерският съвет приема Национален план за въвеждане на еврото в България.
- 27 октомври 2022 г.
Народното събрание приема решение за ускоряване на консултациите и преговорите с европейските институции, както и за ускоряване процеса на техническата подготовка за приемане на еврото.
- 1 февруари 2024 г.
Народното събрание приема изцяло нов Закон за Българска народна банка, който влиза в сила от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България.
- 26 юни 2024 г.
Европейската комисия отчита в редовния си конвергентен доклад, че България все още не е готова да приеме еврото. Причината е неизпълненият последен инфлационен критерий за присъединяване към еврозоната.
- 26 юли 2024 г.
Народното събрание приема решение за ускоряване и завършване на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото в България.
- 7 август 2024 г.
Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България.
- 25 февруари 2025 г.
Изпратено официално писмо от министъра на финансите и управителя на БНБ с искане от ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.
- февруари – май 2025 г.
Изпълнението на критериите за стабилността на публичните финанси и инфлацията се следят под лупа. ЕЦБ изпраща мисия в България, която се среща с всички ключови институции. На експертно (очевидно и на политическо) ниво започва да става видимо, че България ще изпълни критериите.
Положителни сигнали
В последните седмици положителни сигнали за доклада бяха дадени от редица политици, в т.ч. от премиера Росен Желязков, финансовия министър Теменужка Петкова, а извън тях – и от управителя на БНБ Димитър Радев.
Желязков и Петкова многократно изразяваха увереност, че докладите ще съдържат положителна оценка и че България може да се вгледа в датата 1 януари 2026 г. като такава за влизане в еврозоната.
Две седмици преди доклада гуверньорът Радев изтъкна, че България е „напълно готова“ да се присъедини към еврозоната. Тогава той прогнозира, че само година-две след приемането на единната европейска валута, нагласите към нея сред българите значително ще се подобрят.
Известни опасения
Повод за известни опасения стана предложението на президента Румен Радев за провеждане на референдум за еврото. Това се случи в момент, когато България вече чакаше своята оценка от Брюксел. Въпреки негативните реакции от политическия елит и въпреки че председателят на Народното събрание Наталия Киселова върна входираното предложение, Радев сезира Конституционния съд за отказа, защото според него това било „нарушение на законността на Народното събрание“.
Киселова обаче успокои, че според нея решението на президента Радев да сезира Конституционния съд заради върнатото му предложение за референдум за еврото няма да се отрази за конвергентния доклад за готовността на България да въведе единната европейска валута.
Източник: Economic.bg
