Напредъкът на България към членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е много добър през последните месеци и има реални шансове процесът по присъединяване да приключи успешно до края на 2026 година. Това заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман по време на събитие в Гранитната зала на Министерския съвет, на което беше представен икономическият доклад за България.
Корман подчерта, че през последните 12 месеца правителството е демонстрирало продуктивен и последователен ангажимент към реформите, необходими за присъединяването. По думите му, членството в ОИСР представлява „преобразяващо пътуване“, което създава условия за по-силен икономически растеж, повече работни места и по-високи доходи и жизнен стандарт.
Според генералния секретар България е постигнала значителен напредък въпреки честите смени на правителства през последните години, като особено важна е постигнатата надпартийна подкрепа за членството в организацията. Жизненият стандарт в страната постепенно се доближава до този на държавите от ОИСР, но все още остават сериозни предизвикателства.
Корман отчете като успехи разумната фискална политика, провежданите структурни реформи, усилията за подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността, както и присъединяването към Шенген и напредъка към приемане на еврото. Икономическият растеж през последните две години се дължи основно на вътрешното търсене и потребление, подпомогнати от ниските лихвени равнища, като се наблюдава и ръст на инвестициите. Те могат да бъдат допълнително засилени чрез по-ефективно усвояване на европейските средства.
В същото време ОИСР посочва редица рискове. Производителността на труда в България остава значително по-ниска спрямо останалите страни членки, а инфлацията, макар и забавена, продължава да е по-висока от средната за еврозоната. Прогнозата е за стабилен растеж на БВП, но с леко забавяне. Очаква се бюджетният дефицит да достигне 3,9% от БВП, което налага по-дисциплинирана фискална политика.
Публичният дълг остава сравнително нисък – около 25% от БВП за 2025 година, но се очаква постепенно нарастване, което изисква дългосрочна финансова дисциплина. Корман обърна внимание и на пенсионния дефицит, който се прогнозира да остане над 4% от БВП до 2027 година, както и на по-високата бедност сред застаряващото население. Според него са необходими мерки за по-дълго участие на хората на пазара на труда.
Сред ключовите предизвикателства бяха откроени още сивата икономика, която води до загуба на около 2% от БВП под формата на данъчни приходи, както и нуждата от по-ефективна борба с корупцията, която остава над средното ниво за Европейския съюз.
Качеството на образованието също беше поставено като приоритет. Резултатите на българските ученици по математика и четене са под международните стандарти, а разходите за образование възлизат на 4,1% от БВП при средно 5,7% за страните от ОИСР. Препоръката е за по-големи инвестиции в училищната инфраструктура и човешкия капитал.
В областта на климата Корман отбеляза, че България покрива настоящите стандарти за въглеродни емисии, но до 2050 г. са нужни по-сериозни усилия – намаляване на употребата на въглища, модернизиране на електропреносната мрежа, повече възобновяеми енергийни източници, подновяване на автомобилния парк и инвестиции в обществен транспорт.
„Българската икономика наваксва и се доближава до средните жизнени стандарти в ОИСР“, обобщи генералният секретар.
Премиерът в оставка Росен Желязков посочи, че членството в ОИСР е следващата голяма икономическа и политическа цел пред страната и подчерта, че напредъкът не е въпрос само на престиж, а ключов фактор за инвестиционната привлекателност, конкурентоспособността и дългосрочното развитие на България.
Източник: Banker.bg
