Към края на 2025 г. България е изгубила окончателно около 240 млн. евро за земеделието си, съобщи ресорният министър Пламен Абровски. По време на брифинг в четвъртък, на който представи своите заместници, той предупреди, че през тази година могат да бъдат изгубени още 80 млн. евро от фондовете на ЕС.
Сметките на министъра показват, че вече са загубени 193.5 млн. евро по линия на Програмата за развитие на селските райони за 2014 – 2020 г., без да е включено националното съфинансиране. Допълнително, по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (2023 – 2027 г.) за 2025 г. са загубени още 47.5 млн. евро по правилото N+2.
Вместо да бъдат вложени в инвестиционна подкрепа за земеделските производители и модернизация на сектора, тези средства са останали напълно неусвоени“, каза Абровски.
Сериозни липси по инвестиционните мерки
Стратегическият план, където чистата загуба възлиза на 47.5 млн. евро, а с натрупването на националното финансиране сумата набъбва до 117 млн. евро. Министърът обобщи, че общо до края на 2025 г. близо 310 млн. евро не са стигнали до крайната си дестинация – българското земеделие.
Прогнозите за настоящата 2026 г. също остават тревожни. Според текущите разчети в Стратегическия план, дори при най-оптимистичния сценарий, предстои загуба на още 80 млн. евро, което заедно с националния дял прави потенциален дефицит от 200 млн. евро. Въпреки че конкретните причини за тези пропуски не бяха назовани официално, в сектора се предполага, че те са резултат от административна небрежност, незнание или пренареждане на държавните приоритети.
Какви спасителни мерки предстоят?
В опит да спаси остатъка от финансирането аграрното ведомство обещава да задейства спешен план, в който са заложени два варианта за действие.
Първият е да се поиска дерогация от Европейската комисия и да се удължи срока за усвояване на средства. Министър Арбовски обаче реалистично отчита, че получаването на такава отсрочка е малко вероятен сценарий.
Другият вариант е да се използва възможността в европейския регламент, която позволява пренасочване на част от застрашените средства към някаква извънредна кризисна мярка. Вариантът е парите да отидат за директно компенсиране на щетите от климатични бедствия и неблагоприятни икономически сътресения.
Реализирането на тези стъпки предстои да бъде договорено на консултации с Европейската комисия. Министърът подчерта, че целта е да се избегне натоварването на националния бюджет чрез механизмите за държавна помощ, като вместо това се оползотворят максимално наличните ресурси от ЕЗФРСР.
По темата работи Марианна Варбанская.
Източник: Economic.bg
