Омбудсманът Велислава Делчева е изпратила до парламентарните комисии по икономическа политика, инвестиции и индустрия и по бюджет и финанси становище по внесения на 11 септември 2026 година Проект на Закон за потребителския кредит.
Общественият защитник обръща внимание, че през последните години жалбите до институцията, свързани с обслужването на потребителски кредити, трайно нарастват особено срещу практики на фирмите за бързи кредити. Сред най-честите оплаквания са: прекомерни лихви, неустойки и такси, психически натиск при събиране на задължения, отказ за предоставяне на договора и погасителния план, отказ за разсрочване или отсрочване, отпускане на кредити без реална оценка на платежоспособността и непредоставяне на информация при прехвърляне на дълга.
Омбудсманът настоява в закона да бъде включено правилото, според което при просрочие обезщетението за забава по потребителски кредит не може да надвишава законната лихва.
Това ограничение обаче беше премахнато в новия закон, което означава, че фирмите за бързи кредити може да начислят каквато си искат лихва на нередовните длъжници. След острата критика от опозицията в парламента, от „Прогресивна България“ обявиха, след гласуването на законопроекта на първо четене в икономическа комисия, че ще коригират всички спорни текстове.
Делчева предлага да се даде възможност на кредиторите при строго определени условия да получават от НАП ограничена информация от регистъра по Закона за хазарта, за да могат по-добре да оценяват кредитоспособността и да предотвратяват свръхзадлъжнялостта на лицата, вписани в него.
Припомняме, че една от мерките на „Прогресивна България“ за борбата с хазартната зависимост, предвидени в законопроекта, е бързите кредити да не могат да се отпускат през нощните часове.
„В тази връзка е необходимо да се обсъдят възможности и да се вземат незабавни мерки за ограничаване възможностите на такива лица да теглят кредит след кредит“, категорична е Делчева.
Тя обръща особено внимание на хората, преминали онкологично заболяване.
Според омбудсмана 10-годишният срок, в който данни за заболяването могат да се използват при застраховка, свързана с кредит, е прекомерен и предлага той да бъде намален на 5 години или да се въведе диференциран подход.
По отношение на защитата на длъжниците от институцията предлагат в правилата за работа с потребители, изпитващи затруднения при погасяването, изрично да бъдат включени мерки срещу агресивни и заблуждаващи търговски практики. Поводът за това са сигнали за психически атаки при събирането на задължения.
В становището общественият защитник поставя въпрос и за възможността кредиторите да получават данни за семейно положение, брак, деца и адрес, тъй като това може да противоречи на забраната за пряка и непряка дискриминация по признак „семейно положение“.
Велислава Делчева предлага и да се конкретизира понятието „допълнителна услуга“, за да не се допуска необосновано увеличаване на разходите по кредита.
В заключение Делчева призовава новата нормативна уредба да гарантира по-висока защита на потребителите и да ограничи практиките, които водят до свръхзадлъжнялост и натиск върху длъжниците.
В резултат на отправения призив управляващите обещаха, че на второ четене ще бъде внесена и разпоредба за създаване на нов електронен регистър, в който гражданите сами ще могат да се самоограничават при взимане на бързи кредити. В този регистър хората сами ще си налагат забрана да им бъдат отпускани кредити за срок от 3 или 5 години, а кредитор, който наруши забраната, ще бъде сериозно санкциониран.
Източник: Banker.bg
