ОПЕК+ предупреди, че щетите по енергийните активи в Близкия изток ще имат продължително въздействие върху доставките на петрол дори след края на войната с Иран, след като одобри символично увеличение на квотите за добив за следващия месец.
„Възстановяването на повредените енергийни активи до пълен капацитет е едновременно скъпо и отнема много време“, посочи в офиицално изявление надзорния комитет на министрите на държавите от групата след края на съвещанието на 5 април. Всяко действие, което застрашава сигурността на доставките, независимо дали става въпрос за атака срещу инфраструктурата или прекъсване на експортните маршрути, увеличава пазарната нестабилност и отслабва усилията на ОПЕК+, се казва още в изявлението.
По време на видеоконференция, ключови производители под ръководството на Саудитска Арабия и Русия се споразумяха да увеличат добива за май с около 206 000 барела на ден. Тъй като износът на черно злато от Персийския залив е ограничен от войната, а водещите регионални износители са принудени да орежат доставките, подобен ход на групата е теоретичен. Все пак, това може да се приеме и като сигнал за намерението им да съживят производството след като военните действия отшумят.
Цените на суровия петрол бяха разклатени от петседмичния конфликт, които миналия месец скочиха до почти 120 долара за барел, защото ключови енергийни активи в Персийския залив бяха атакувани, а Иран на практика затвори стратегическия Ормузки проток, създавайки, според Международната агенция по енергетика (МАЕ), най-голямото прекъсване на доставките в историята на пазара.
„Истинската тема не е политиката на ОПЕК+, а Ормузкият проток“, отбеляза Хорхе Леон – ръководител на звеното за геополитически анализ в Rystad Energy. „На пазар, където до една пета от световния петрол преминава през Ормузкия проток, прекъсванията там до голяма степен надвишават всяко постепенно увеличение, което групата може да обяви“, добави той.
Фючърсните контракти на базовия сорт „Брент“ за доставка през юни приключиха седмичната си търговия на 2 април с котировка 109.02 щ. долара за барел, след като американският резидентът Доналд Тръмп обеща ескалация на войната, което може да удължи прекъсванията на енергийните потоци през жизненоважния воден път. Впоследствие той заплаши да изсипе адския огън върху Иран и да извади от строя всичките мостове и електроцентрали на страната, ако проливът не бъде освободен за корабоплаване до изтичането на 10-дневния срок за сключване на мирно със Съединените щати на 7 април вечерта.
Преди началото на американско-израелската война с ислямската република на 28 февруари осем големи държави от Организацията на страните износителки на петрол и нейните партньори постепенно възстановяваха доставките, спрени през 2023-а. Те поддържаха производството стабилно през първите три месеца на тази година, след което на 1 март – ден след първоначалните удари на Вашингтон и Тел Авив срещу Техеран, се споразумяха да увеличат добива с 206 хил. барела на ден за април.
„Ще следим ситуацията и ще предприемем всички необходими мерки за балансиране на пазара“, каза руският вицепремиер Александър Новак в интервю за държавния телевизионен канал „Россия 24“ на 5 април. „Пазарът очевидно е небалансиран. Това има значително въздействие върху търсенето в световен мащаб, не само на енергийните пазари, но и в икономиката и крайното предлагане.“
Производителите около Персийския залив са намалили производството на петрол с около 10 милиона барела на ден, което се равнява на приблизително 10% от световните доставки, съобщи МАЕ в средата на март. Тъй като Ормуз е до голяма степен блокиран, Саудитска Арабия пренасочи някои доставки към терминал на брега на Червено море, а Обединените арабски емирства увеличиха износа от пристанище във Фуджейра.
Мониторинговият комитет на ОПЕК+ похвали тези усилия, заявявайки, че те допринасят за намаляване на пазарната нестабилност. Въпреки това, те не могат да компенсират огромните количества петрол, които обикновено се превозват през Ормузкия проток, където, въпреки колебливите признаци за леко увеличение през последните дни, трафикът остава слаб. Техеран упражнява значителен контрол върху претоварения пункт, като създава система за таксуване и предоставя преференциално третиране на кораби от страни, които счита за приятелски настроени.
Производителите от ОПЕК+ обсъдиха „затварянето на определени морски транспортни маршрути“ на 5 април, заяви министър Новак след срещата. „Това има значителен принос за нестабилността.“
Самата Русия също се сблъсква с паузи на доставките, защото Украйна продължава да атакува енергийната инфраструктура и основните експортни терминали на страната. С вече ратифицираното увеличение от 206 000 барела за май, ОПЕК+ официално ще възстанови приблизително половината от втория транш на производството, спряно от 2023 г. насам. И ще остави за рестартиране от членовете й добива на още 827 000 барела на.
По-широката коалиция от 22 държави ОПЕК+ има, поне на хартия, още един набор от ограничения на производството, датиращи от 2022 година.
Източник: Banker.bg
