Основните търговски партньори на България са страни от еврозоната, като техният дял във външната ни търговия е не само преобладаващ, но и нарастващ. Това оправдава и мотивира преминаването от български лев към евро. Такова мнение изрази Цветослав Ангелов, директор „Надзорна политика“ в Българска народна банка (БНБ), по време на събитието Dynamics Connect 2025 в София.
Презентацията му бе направена с уговорката, че това са негови възгледи, а не на централната банка.
Няма перспективи да се появи друг ключов икономически партньор на българската икономика, който да оправдае избор на друга валута“, каза Ангелов.
Той даде за пример САЩ, Турция, Китай и Русия, с които търговията ни е по-малка, и следователно „няма обективни причини да мислим, че трябва да се преориентираме в тази посока“.
Всяка статистика и икономически индикатор показват нарастващ дял на взаимоотношенията ни с еврозоната“, обобщи той.
И изтъкна, че процесът по присъединяване към еврозоната е „изключително напреднал“ и че България е „почти на ръба“ на влизането.
Разбити митове
В своята презентация Ангелов засегна някои от най-големите митове, свързани с въвеждането на единната европейска валута в страната, включително опасения от понижаване на стандарта на живот, отслабване на икономическия растеж, похарчване на валутния резерв на БНБ, както и дали сега е моментът за присъединяване.
Ако не е сега моментът, то кога? Трябва да знаем, че все нещо ще се случи – дали КТБ, коронавирус, руската инвазия в Украйна. Световната икономика не стои в застой, за да ни изчака един период от 4 – 5 години, в който да се почувстваме комфортно да вземем решение“, добави Ангелов.
Някой се опитва да „прецака“ България
Експертът от БНБ подчерта, че масово тиражираните конвергентни критерии – или т. нар. маастрихтски критерии – показват само номиналното съответствие на България и готовност за присъединяване към еврозоната.
Според него много по-голямо значение имат други индикатори, като ръст на БВП и на доходите, повишаването на конкурентоспособността, разумното управление на дълга на България, намаляването на безработицата, намаляването на бюджетния дефицит, намаляване на държавната намеса в икономика и стимулиране на частната инициатива.
Мит 2: Валутният борд е за постоянно
Ние никога не сме имали самостоятелно плаващ български лев“, напомни Ангелов.
По думите му още от самото създаване на лева през 1880 г. той е обвързан със златния френски франк и това е форма на „квази валутен борд“. От тогава той има пет трансформации.
Не можем да реферираме към една и съща валута, когато дори нейната международна класификация е сменена“, добави Ангелов.
Той опроверга и виждането, че левът е най-старата валута в Европейския съюз и каза, че левът е може би втората най-млада валута, а преди него е само португалското ескудо.
Мит 3: Инфлацията ще се ускори
Едно от най-големите опасения сред обществеността е свързано с движението на цените след еврото. По-конкретно, страховете се въртят около това дали няма да се задвижи силна спекула, която ще е безконтролна, от една страна, и от друга – какъв ще е обменният курс с еврото.
Ангелов изведе данни, които показаха опита на други страни, въвели еврото – Хърватия, Кипър, Гърция, Словакия и Словения.
Те показват, че инфлацията кратко се покачва около въвеждането на валутата, но след това спада.
В нито една държава, влязла в еврозоната, няма рязко покачване на инфлацията или изобщо след въвеждането на еврото. Инфлационните процеси и несигурността в икономиката се случват преди влизането“, добави Ангелов.
Той обясни, че процесът на присъединяване е такъв, че се покрива голям брой икономически критерии, които „няма как да не дисциплинират както публичните финанси, икономиката, така и населението, бизнеса, конкуренцията“.
Процесът на присъединяване е един процес на израстване“, обобщи говорителят.
Източник: Economic.bg
