Проектобюджетът за 2026 г., който беше представен вчера от финансовия министър Гълъб Донев, бе остро разкритикуван от опозицията. „Демократична България“ призова правителството да го оттегли и да го внесе отново след преработка. От коалицията настояват дефицитът да бъде ограничен до 3% и да не се предвиждат допълнителни разходи. Според Ивайло Мирчев предложената план-сметка не съдържа необходимите реформи, има проинфлационен характер и няма да доведе до положителни резултати за страната.
Народният представител подчерта още, че практически проектобюджетът на кабинета „Радев“ повтаря политиките на правителството на Росен Желязков, срещу които през зимата се проведоха масови протести.
Божидар Божанов пък акцентира върху необходимостта от структурни реформи в здравеопазването, което според него е сред секторите с най-сериозни загуби на публични средства.
„Има една народна поговорка, че реформи в гробищата отвътре не може да се очакват“, каза на свой ред Владислав Панев, като уточни, че министерство на финансите играе ролята на гробище.
Мартин Димитров предупреди, че проектобюджетът нарушава основни принципи на фискалната политика, като увеличава преразпределението на средства през държавата и създава рискове за публичните финанси. Според него, ако дефицитът не бъде овладян, България може да се изправи пред сценарий, подобен на румънския.
От „Възраждане“ заявиха, че няма да се включват активно в критиките към бюджета, тъй като това вече се прави от други политически сили. Въпреки това партията възнамерява да внесе свои предложения, макар да не очаква те да бъдат приети.
„Бюджет на реализма и отговорността“
Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов обаче защити от парламентарната трибуна бюджета като го определи като „бюджет на оздравяването, а не на илюзиите“.
В отговор на критиките за планиран дефицит от 5,7% от БВП, Витанов заяви, че след прилагането на европейската дерогация за разходите за отбрана реалният дефицит ще остане под 5 процента.
Освен това, той обвини опозицията, че е оставила значителни финансови ангажименти без осигурено финансиране. По думите му през 2024 и 2025 г. са натрупани необезпечени задължения за над 2,2 млрд. евро, което се равнява на близо 2% от брутния вътрешен продукт.
Витанов увери, че всички наследени ангажименти ще бъдат проверени преди изплащането им. Контролът ще се извършва от Агенцията за държавна финансова инспекция, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Дирекцията за национален строителен контрол. Освен това Сметната палата ще направи пълен одит на дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“.
*Очаквайте подробности
Източник: Banker.bg
