Към юни 2026 г. българската парламентарна опозиция не само е малцинство, но и е дълбоко разпокъсана; дори ПП и ДБ, които формално създадоха парламентарен съюз, са изправени пред сериозни вътрешни напрежения.
От гледна точка на поведение спрямо управляващото мнозинство се проявява видимо разделение. От едната страна е (засега) „конструктивната“ опозиция в лицето на ГЕРБ и ДПС, които действат като предвидими опоненти и нерядко гласуват заедно с мнозинството. От другата страна е „борбената“ опозиция, включваща ДБ, ПП и „Възраждане“ (въпреки съществените различия между тях). Тези формации не пропускат възможност да критикуват управляващите, макар че имат различни ключови теми.
Това специфично позициониране води и до
различни комуникационни стратегии:
ДБ, ПП и „Възраждане“ разчитат на шумни и настъпателни медийни изяви, вкопчвайки се във всяка нередност или грешка на властта. Видим контекст е подготовката им за предстоящите президентски избори през есента, на които се надяват да вземат реванш за болезненото поражение през април. От своя страна ГЕРБ и ДПС поддържат по-нисък публичен профил, залагайки на експертен и привидно надпартиен тон.
Резонно възниква въпросът – защо ГЕРБ и ДПС са сдържани и често гласуват с мнозинството, докато ДБ, ПП и “Възраждане” са шумни и агресивни, макар по различен начин? Това не е нито случайно поведение, нито елементарен продукт на уязвимостта на лидерите им, а рационална стратегия, продиктувана от различните позиции, от които тръгват тези партии, и от различните им цели. Всяка опозиционна формация избира теми, които съответстват на целеви групи избиратели, но в същото време този избор изразява някаква преценка за шансовете за успех срещу (засега) непоклатимото мнозинство.
ГЕРБ и ДПС предпочитат да говорят по социално-икономически теми (инфлация, бюджетен дефицит, лошо управление на средствата), но
не атакуват фундаментално управлението,
за да не предизвикат ответна агресия и напомняне за собствените им грехове в тази област. Те поддържат позата на добронамерена критичност и дори подкрепа за непопулярни мерки (на които всъщност разчитат за ерозия на доверието в мнозинството).
ПП-ДБ проявяват
агресивна активност по любимите им теми,
като съдебна реформа, борба с корупцията, върховенство на закона, придържане към политиките на Брюксел. Тези теми са им нужни, за да подчертават „проевропейската“ си ориентация в идеологически контрапункт на ПБ и „Възраждане“ и в практическо разграничение от ГЕРБ и ДПС. Това са областите, активността в които им дава възможност да поддържат високо ниво на готовност на избирателите си.
Накрая, „Възраждане“ атакува управляващите по присъщите си приоритети – анти-НАТО, анти-ЕС, еврозоната, зелената сделка, помощта за Украйна. Така те разчитат да си върнат доверието на голяма част от избирателите, които им отне „Прогресивна България“. В това отношение поведението на „Възраждане” издава
силен емоционален заряд,
който обаче е съгласуван с определени рационални предпоставки. От една страна, Костадинов не може да прости на Радев, че успешно лансира доста близки послания, но облечени в неговата президентска легитимност и държавническа сдържаност. От друга страна, „Възраждане“ разбират, че „Прогресивна България“, това е 99% Радев, поради което персонифицират атаките си.
Затова всяка от любимите им теми се развива в нов наратив – този за „предателството на Радев“. Това е типична реакция на нарцистична травма, те казват „ти ни открадна разказа, ти ни открадна избирателите, а сега се правиш на държавник“. От тази гледна точка не е случайно, че в момента „Възраждане“ са най-активната опозиционна парламентарна група по брой изказвания, питания, проекторешения. Това е израз на тревожност – те се страхуват, че ако снижат децибелите, ще се загубят на политическата сергия. „По-тихата“ опозиция (ГЕРБ, ДПС) може да си позволи да подбира битките си, но „Възраждане“ не могат – те трябва да са постоянно в конфликт, за да напомнят, че все още съществуват.
Но би било погрешно да свеждаме всичко до емоция, тук
играят роля и рационални преценки.
„Възраждане” отлично знаят, че техният електорат не прощава слабостта, той иска острота, конфликт, безкомпромисност. Затова са наясно, че ако проявят сдържаност или конструктивност, ще изгубят и последните си твърди избиратели. От друга страна, разбират, че единственият начин да си върнат избирателите е да покажат, че Радев е „фалшив“, а те са истинските бранители на националните интереси.
Въпреки всички различия между отделните фрагменти на опозицията, между тях има обща базисна предпоставка на политическите намерения и действия – замисълът да си върнат (спечелят) избиратели в резултат на неизпълнението на предизборните обещания на Радев. Това е
ключова особеност на цялата опозиция,
макар и с различни разчети, хоризонти и степен на реалистичност. Поведението им е дълбоко обусловено от очакването, че “Прогресивна България” няма да може да изпълни предизборните си обещания, защото ги оценяват като вътрешно противоречиви, твърде скъпи или нереалистични. Цялата опозиция залага на разочарованието на избирателите на Радев, но всяка партия го прави по свой начин и насочено към своята ниша от неговия електорат, тъй като разчита на определен сценарий кога и в какво ще се прояви провалът на управляващите.
Сценарий първи, на който залага „Възраждане“:
прекален компромис с ЕС и НАТО (политика към Русия, ангажиране в конфликти, подкрепа за Украйна). При този сценарий Костадинов разчита, че ще си върне голяма част от русофилския, антизападен, патриотичен вот. Хоризонтът е най-къс (примерно половин година), а тонът на комуникациите – нетърпелив, агресивен и изцяло персонифициран срещу Радев.
Сценарий втори, на който залагат ДБ и ПП:
липса на резултати от борба с корупцията (съмнителни практики и назначения при управляващите, запазване на модела „Борисов-Пеевски“, забавяне на съдебната реформа). Разчетът е по този начин двете формации да си възстановят образа на автентични проевропейски реформатори, да си върнат разочарованите избиратели и дори да привлекат част от периферията на Радев. Хоризонтът е малко по-дълъг (от половин до една година), а тонът на комуникациите – последователно критичен, но емоционално контролиран.
Сценарий трети, на който залагат ГЕРБ и ДПС:
нарастване на социално-икономическото бреме и непопулярността на предприеманите от управлението мерки. Целта е двете формации да си възстановят (поне отчасти) репутацията на опитни, реалистични и отговорни управляващи. Тук се изисква най-дълъг хоризонт (поне година), а тонът на комуникациите е сдържан, привидно добронамерен, граничещ с подкрепа.
Всеки от тези сценарии и най-вече съчетанието на някои от тях могат да предизвикат и допълнителни сътресения в управлението чрез противоречия и конфликти в сложната конфигурация от икономически и политически лобита зад него. От тях вероятно ще спечелят всички опозиционни формации, но най-голяма полза ще имат тези, които се надяват да си върнат мигриралата към управляващите клиентела.
Източник: Banker.bg
