Украинският президент Володимир Зеленски обяви в сряда, 10 декември, че тази седмица може да има новина за „прекратяване на кръвопролитията“. Той посочи, че Киев общува с международните си партньори „24/7“, за да намери осъществима формула за прекратяване на войната. Зад този оптимизъм ясно прозира, че заинтересованите страни се надпреварват с времето, за да отговорят на натиска на Съединените щати, които искат бързо уреждане на спора между Украйна и Русия.
Киев се стреми да представи пред Вашингтон собствена рамка за мир – 20-точков документ, който да включва не само условията за прекратяване на огъня, но и параметрите на едно по-широко следвоенно уреждане, включително икономическото възстановяване. Паралелно с това се подготвят разговори във формата на „Коалицията на желаещите“, в която Киев вижда инструмент за бъдещи гаранции за сигурност и за предотвратяване на ново руско нашествие.
Въпросът е, че нито Киев, нито Брюксел са намерили отговора как да бъде принудена Русия да спре агресията и какво би могло реално да я възпре от ново нападение.
На фона на тази безизходица дойде и американският призив за „корейски модел“ на разделяне на Украйна, който разтърси европейските столици. Идеята, лансирана от екипа на Доналд Тръмп, предвижда трайно разделяне между двете страни, което включва демилитаризирана зона, международни гаранции за сигурност и ускорена европейска интеграция на Киев.
На първи прочит в предложението има доста амбициозни идеи. Новост е Украйна да стане част от ЕС още през 2027 г., връщането на Запорожката АЕЦ под украински или международен контрол, създаване на мощен фонд за възстановяване, финансиран с американски и европейски средства и от замразени руски активи. Във Вашингтон това бе представено като визия за „суверенна държава със защитени граници и мащабна инвестиционна подкрепа“.
Зад тази „оптимистична“ фасада обаче се крият редица противоречия. Корейският модел по същество не разрешава конфликта, а го замразява. Прилагането му в Украйна би означавало да останат нерешени ключовите териториални въпроси и да се легитимира разделение, което Русия може да използва като инструмент за натиск. Европейските правителства се опасяват не само от устойчивостта на подобен модел, но и от политическото поведение на Тръмп.
Според дипломатически източници в ЕС има реален страх, че ако мирният процес зацикли, американският президент ще обвини както Европа, така и Киев за „саботиране“ на мирните усилия и ще се оттегли, като остави Украйна извън дневния си ред и грижа единствено на Европа.
Подозренията се засилват и от начина, по който Тръмп публично коментира войната. Изказванията му в интервю за „Политико“, че Украйна „използва войната“ като оправдание да не провежда избори, както и, че Володимир Зеленски е „велик търговец“, който е взел милиарди от „лудия Джо Байдън“, шокираха Брюксел. В същото интервю американският президент казва, че „размерът на Русия ще надделее“ и затова няма смисъл украинците да протакат конфликта. Тези твърдения подкопават увереността на европейците, че САЩ остават ангажирани да защитават интересите на Киев и Европейския съюз.
Украйна пък реагира остро, като Зеленски подчерта готовността да организира избори в рамките на до 90 дни, но само ако Западът осигури необходимите гаранции за сигурност. Кремъл, разбира се, незабавно интерпретира това като победа за собствената си политика.
Русия следи ситуацията внимателно и използва всяко разминаване между Киев, Вашингтон и европейците. Москва открито приветства „важните“ изявления на Тръмп и отчете, че коментарите на Тръмп за териториите и динамиката на войната съвпадат с позициите на Москва.
В самата преговорна рамка редица въпроси остават нерешени. Украйна настоява за американски гаранции, подобни на член 5 от НАТО, които да са ратифицирани от Конгреса, за да бъдат устойчиви на бъдещи политически промени. Но новата стратегия за национална сигурност на САЩ, представена миналата седмица, поставя под въпрос готовността на Вашингтон да поема подобни ангажименти към Европа. Тръмп уверява, че САЩ ще предоставят разузнавателна подкрепа, но в Киев това се приема като недостатъчно, тъй като не предлага ясна защита срещу ново руско нахлуване.
Териториалният въпрос е още по-тежък. Украинското ръководство категорично отказва да се съгласи на териториални отстъпки, особено в Донбас. Екипът на Тръмп твърди, че ако войната продължи, Киев може да загуби още територии и че е „по-добре“ да приеме компромис сега. Но такъв прагматизъм изглежда неприемлив за украинското общество и за голяма част от европейските страни, които се страхуват, че подобно решение ще възнагради руската агресия, вместо да я накаже, и би създало опасен прецедент за международния ред.
Преговорният процес обаче не е еднопосочен. Украйна разработва свои контрапредложения, като се стреми да внесе корекции в американския план. Франция, Германия и Обединеното кралство участват активно в паралелни консултации, като се опитват да балансират между подкрепата за Украйна и опасенията да не ядосат Вашингтон.
Официалният европейски аргумент е, че „Украйна трябва сама да си реши“, но неофициално мнозина дипломати в Брюксел признават, че реалният избор може да бъде между приемане на неизгоден договор и риск от загуба на американска подкрепа.
Ситуацията се усложнява и от случващото се на бойното поле. Русия продължава бавното си настъпление в югоизточна Украйна и Путин ясно заяви, че Украйна трябва да се изтегли напълно от Донбас, в противен случай той ще пристъпи към анексиране. Този натиск засилва усещането, че Кремъл няма стимул да прави отстъпки, ако западните държави сами започват да настояват Киев да отстъпи.
В крайна сметка се стигна дотам, че САЩ и Европа, колкото и различни позиции да имат, трябва да намерят пресечна точка. Американският подход е ориентиран към бързо спиране на войната, дори за сметка на териториални компромиси, които се представят като неизбежни. Украинската и европейската визия е за справедлив мир, който да гарантира реална сигурност и да предотврати бъдеща агресия.
Засега е ясно, че „корейският модел“ за Украйна може да предложи пауза, но не и решение. И ако тази пауза бъде купена с територия, без твърди гаранции за сигурност, тя рискува да се превърне в пролог към следваща, още по-тежка фаза на конфликта.
Източник: Banker.bg
