Цената на големите инфраструктурни проекти – магистрали, жп линии и ВиК мрежи – е много вероятно да скочи още. Правителството одобри редакция на Методиката за индексация, с която доброволно се отказва от досегашния механизъм, ограничаващ плащанията към фирмите при отпуснати аванси. Новите правила задължават държавата да начислява инфлационни добавки върху пълната стойност на извършената работа, без да намалява сумата заради дадени предварително аванси.
Това на практика означава, че едва скалъпеният бюджет ще трябва да покрива милиони допълнителни разходи, които до вчера бяха спестявани чрез старата формула. В същото време остава неясно дали във финалния текст е влязла и критично важна техническа поправка, без която изчисляването на парите може да се окаже невъзможно поради липса на актуални данни от статистиката.
Промените бяха качени за обществено обсъждане на 1 септември 2025 г. от Министерство на регионалното развитие, като процедурата приключи на 1 октомври 2025 г. Към момента обаче в портала за консултации липсва публикувана справка за постъпилите становища.
Авансите няма да се приспадат
Най-съществената и сигурна промяна засяга авансовите плащания. В мотивите към решението правителството признава, че досегашният подход е бил некоректен към бизнеса. Целта е формулирана като „отстраняване на противоречива практика при прилагане на формулата за индексация при авансовото плащане“. Кабинетът констатира, че когато авансът се приспада от нетната стойност на акта, това води до
намаляване на базата за индексация, което не отразява реално увеличените разходи на изпълнителя“.
С новите промени това условие пада. Текстът гласи, че се установява „еднакъв режим на индексиране… без значение дали по договора за обществена поръчка е предоставен аванс или не“. На практика това означава, че вече се плаща инфлационна добавка върху целия обем средства, дори когато държавата е финансирала обекта предварително, което си е вид безлихвено кредитиране (а вече реално държавата ще плаща инфлационна „лихва“ за отпуснатия от нея „кредит“ на строителите).
Нови разходи
С промените се разширява и кръгът от фирми, които имат право да искат повече пари. Досега индексациите покриваха основно строителството. С промените държавата официално дава възможност за поскъпване и на договорите за „проектантските услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране и консултантски услуги по смисъла на чл. 166, ал. 1 от ЗУТ“.
Това означава, че към сметките за по-скъпи материали вече ще се добавят и претенциите на архитектурните бюра и строителния надзор, чиито договори също ще подлежат на корекция заради инфлацията.
Ще се индексират „приети“ дейности
Единственият текст, който затяга контрола, е замяната на думата „изпълнени“ с „приети“ строително-монтажни работи. Правителството мотивира това с нуждата „индексацията да се прилага върху реално извършените, отчетени и приети дейности“. Това гарантира поне, че държавата няма да плаща за работа, която не е документално одобрена.
В строителния процес има огромна разлика между „изпълнена“ работа и „приета“ работа. „Изпълнена“ може да означава просто, че багерът е изкопал дупка или стената е иззидана. Това обаче не гарантира, че работата е качествена, че отговаря на проекта или че техническият надзор я е одобрил. „Приета“ означава, че е минала процедура по актуване (подписване на документ), с който възложителят (държавата/общината) официално признава, че работата е свършена, проверена и готова за плащане.
Смяната на статистическата база
Освен финансовата част, в проектодокумента, публикуван за обществено обсъждане, фигурираше и една ключова техническа промяна, която обаче не бе спомената в днешното правителствено решение. Става въпрос за отмяната на фиксираната „базова година“ (2015 г.) при изчисленията.
Проблемът е, че Националният статистически институт (НСИ) сменя базата си на всеки пет години и от средата на 2024 г. вече не поддържа индекси с база 2015=100, а премина към база 2021=100. Ако правителството не е приело предложението за „отмяна на фиксирането на конкретна базова година“, методиката рискува да стане неприложима, защото формулата ще търси статистически данни, които вече не съществуват в информационната система.
Дали тази поправка е оцеляла във финалния текст, ще стане ясно едва след обнародването на постановлението в Правно-информационната система на Министерския съвет.
Хроничният дефицит
Днешното решение не е изненада. Камарата на строителите в България (КСБ) от над година алармира институциите, че старата формула е „неработеща“ именно заради приспадането на авансите. Строителите твърдяха, че това ги наказва за наличието на ликвидност и спира работата по обектите.
От своя страна Камарата на архитектите (КАБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) водеха битка да бъдат забелязани от държавата. Тяхната теза беше, че инфлацията не е само в бетона и желязото, а и в софтуера, заплатите на висококвалифицираните специалисти и осигуровките.
Решението идва на фона на тежка задлъжнялост на държавата към сектора. Само за 2024 г. МРРБ отчете неразплатени задължения от 1.8 млрд. лв., а за жп проекти бяха налети допълнителни 238 млн. лв. С новата методика, която е по-щедра към бизнеса, тези дефицити ще нараснат още повече, поставяйки под въпрос изпълнението на инвестиционната програма.
Източник: Economic.bg
