Още почти нищо не знаем за бюджет 2026, но отделни политици с недомлъвки оповестиха, че предстои вдигане на осигуровките с 2 на сто. Такива гласове се чуват не за първи път. През април 2025 г. беше съобщено, че се обмисля увеличаване на осигурителната вноска за пенсия в средносрочен план. Преди това, през септември 2024-та, КНСБ предложи ежегодно увеличение с 1 процентен пункт на вноските за първия и втория стълб. От лятото на тази година се заговори за общо увеличение на осигуровките, но не е ясно дали това се отнася и за държавното, и за частното осигуряване или само за любимия на политиците стълб – този в НОИ. (Въпреки че и двата стълба са задължителни, първият отчетливо е фаворит на политиците, защото през него разпределят те, а вторият е автономно частен и там не могат да се бъркат).
Според изтекла информация е разчетено вноската за държавния фонд „Пенсии“ да се увеличи с 2 процентни пункта през 2026-та, с което тя ще стане 21.8% за родените преди 1 януари 1960 г. и 16.8% за тези, родени след 31 декември 1959 година.
Увеличение на пенсионноосигурителните вноски вече бе заложено и в Средносрочната бюджета прогноза. В нея се предвиждаше: 2027 г. – увеличение с 1% и 2028-ма – увеличение с 2 процента. Сега изглежда, че финансовото министерство изтегля ръста за по-рано. Тоест: 2026 г. – увеличение с 2% и 2028 г. – увеличение с 1 на сто.
Мъглата се сгъстява, защото според официално изявление на социалния министър Борислав Гуцанов от преди месец за 2026–2027 г. не се предвижда увеличение на вноските нито за първия, нито за втория стълб.
Впрочем водещи икономисти смятат, че вдигането на осигуровките с 2% от догодина ще е грешка. Например членът на Фискалния съвет Любомир Дацов предупреждава, че осигуровките у нас и сега са много големи. „С тези 2% ще влезем в първите 7-8 държави с най-високи осигуровки в ЕС. Те участват директно във формирането на цените на стоките“, пояснява той, а.може да има и отлив на инвестиции,
От икономика на потребление трябва да отидем на икономика на инвестиции, обръща внимание и Добромир Иванов от BESCO. Мнението му е, че ако вдигнем данъците или осигуровките съседните страни ще вдигат банкети, защото инвеститорите ще предпочетат тях.
Финансистът Бисер Манолов пък припомня Рей Далио и книгата му “Как се счупиха държавите”. В нея той говори за “дълговия супер цикъл” на държавите в исторически план и изводите му са изключително кратки и ясни – от такъв дългов цикъл една държава излиза или чрез фалит или през хиперинфлация – трети изход няма.
Позицията на Манолов е, че колкото е по-фрагментиран един парламент, толкова повече държавни дългове се трупат. Логиката е проста – колкото повече са представените политически формации, толкова повече лобистки групи трябва да лапат.
Пенсионната система е дълбоката язва на разходната част на нашия бюджет. Всички страни, които имат prefunded пенсионна система (подчертано доминиращ 2-ри стълб) като Австралия, Канада, Дания, Исландия и Холандия с акумулирани активи в размер на 100% от БВП-то си, нямат дългови проблеми въпреки застаряващото си население. За съжаление ние се движим в точно обратната посока.
Според икономиста Владислав Панев хората от Фискалния съвет са прави като препоръчват три неща, за да се предотврати идващата бюджетна катастрофа. Препоръките им са намаляване на общинската администрация, включително чрез сливане на общини, намаляване на броя на полицаите и държавните служители да си плащат осигуровките.
„Разходите за персонал са вече 20 милиарда лева. Почти колкото пенсиите. Което е лудост, при положение, че пенсионерите са над 2 милиона. Достигнали сме точка, от която няма връщане без да боли”, казва Панев.
В най-новия доклад на Фискалния съвет пише, че администрацията на изпълнителната власт към юни 2025 г. е 99 хил. души. От тях 35 000 са в общинските администрации, а 56 хил. са в централната. За периода 2011-2025-та (юни) общата численост на администрацията на изпълнителната власт е нараснала с 2 623 души. А населението през това време осезаемо е намаляло. Става така, че съотношението брой население на 1 служител на администрацията за същия период намалява от 76,1 на 65,1, което показва нарастване на административната тежест.
С изпреварващ ръст се отличават общинските администрации, които за посочения период са се увеличили с 2 184 души. При тях съотношението население на 1 служител намалява от 223.2 през 2011 г. на 183.9 през юни 2025-та.
Така не само, че номинално се намалява натовареността на чантаджиите, често дори и с придружаващо влошаване на качеството на услугите, които извършват, но се говори и за вдигане на осигуровките им, които се плащат от държавата, т.е от нас, данъкоплатците.
Здравните осигуровки: 800 000 се скатават, държавата също
„Няма никаква обоснованост за исканията за увеличение и на здравните осигуровки. Темата се коментира още от май, но до момента няма отчет или анализ, който да обяснява защо това е необходимо“, твърди адв. Пламен Таушанов.
„Сега ни казват: „Дайте едни пари и не питайте защо“. От извършените проверки през тази година се установява, че контрол в сектора няма. Освен това има над 800 000 неосигурени, от които НАП не си събира осигуровките. Също така държавата преди да иска, нека си плаща за 9-те групи, за които е отговорна“, изтъква юристът.
Здравният икономист Аркади Шарков пък отбелязва че от 600 милиона до 1.2 милиарда лева се губят годишно заради здравнонеосигурени лица.
Източник: Banker.bg
