„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Към днешна дата България се гордее с 237 олимпийски медала – 58 златни, 91 сребърни и 88 бронзови. Първият медал за страната ни идва на Летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 година, където Борис Георгиев Николов по прякор Моката печели бронзово отличие в бокса. И до днес този спорт е един от най-успешните за България с общо 20 олимпийски медала, като отстъпва само на борбата и щангите. А Моката е пионерът, който поставя началото на големите успехи при боксьорите.
Борис Георгиев – Моката: първият медалист на България от олимпийски игри
Неговият път обаче не е никак лек – още от детството. А може би тъкмо това изгражда неговия шампионски характер. Борис, който цял живот е представян с бащиното си име Георгиев, израства в Добрич в семейство с 5 деца – четири момчета и едно момиче. Тежкият труд погубва баща му твърде рано: и още на 5-годишна възраст той трябва да започне да помага на семейството си, което остава на грижите на своята майка.
Израства без баща и трябва да работи още от 5-годишен
За този период Борис Георгиев разказва в свидетелства, цитирани от сдружение „Българска история“. Оказва се, че още на 5 години той е започнал да работи – разносвач на вестници, ратай, работник в пясъчна кариера, чирак в сладкарска работилница, зидар. Като дете често се навърта около кварталното кафене на бате Таньо, което по това време предлага най-доброто кафе в региона – Мока. Оттам идва и прякорът на Борис – Моката.
От кафето Мока в Добрич до боксовите върхове
Бате Таньо и жена му кака Тинка дори искат да го осиновят, тъй като са бездетни. Виждат, че детството на Борис е трудно. Той обаче е роден да се бори с живота – и го доказва в следващите години, в които си прокарва път към големите успехи в бокса. Взимат го в школата на ЦСКА, където в 8 поредни години е непобеден на републикански първенства. Претърпява обаче и още тежки удари от съдбата – губи зрението на едното си око при непозволени действия по време на мач.
Бронзовият медал от Хелзинки 1952 можеше да бъде златен
Големият триумф в кариерата на Борис Георгиев идва през 1952 година, когато бие наред и си осигурява минимум бронзов медал. После буквално му е попречено да стигне до златото: първо – от българския щаб, а после – и от съдиите. Карат го да се подложи на дълботъканен масаж, който той не желае, защото знае, че му се отразява негативно. Но няма къде да ходи – масажът е направен, а мускулите му се втвърдяват.
Нежелан масаж и съдийска тесла спират Моката за боксов финал
Именно този дълбок масаж втвърди мускулите ми и на ринга се движех като баварски товарен кон. Трябваше да се изправя срещу румънеца Василе Тица. Тук именно загубих на съдийската маса. След като бяха дадени фишовете, резултатът показваше 2:1 за мен (тогава съдиите бяха трима, а не петима). Тогава обаче американския съдия стана и изтегли обратно своя фиш и го поправи, посочвайки победа за Тица“, разказва Моката.
„Впоследствие се коментираше, че американците са видели в мое лице човек, който би затруднил техния представител Флойд Патерсън на финала. Там румънецът беше победен с нокаут още в първата минута. Впоследствие Патерсън стана и световен шампион при професионалистите в тежка категория“, допълва още той в своите свидетелства за събитията от Хелзинки 1952.
С огромно сако на олимпийската стълбичка и награда гуменки
Нна награждаването той излиза с огромен костюм, който не му е по размерите. Причината: нямал подходящи дрехи, с които да излезе на стълбичката, а за това взел сакото на баскетболиста Васил Манченко. А наградата за първия олимпийски медал в историята на България не са парични премии, апартаменти или коли, а… гуменки.
Моката посвети живота си на бокса
По-късно, след инцидента с неговото око, Моката продължава да работи за българския бокс на обществени начала – и така дори след пенсионирането си, отделяйки по 16-18 часа на ден, в делник и празник, докато не си отива от този свят през 2017-а. Борис Георгиев отдава живота си на бокса – спортът, който го избави от трудното детство и му даде възможност да постигне един от най-значимите спортни успехи в историята на България.
Името Борис Георгиев не трябва да се забравя – каквото и да става. Помним те, Мока.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „По следите на забравените“: От „следващото голямо име“ до „опетненият талант на тениса“
Очаквайте статии от рубриката „По следите на забравените“ всеки петък в 07:00 часа в Actualno Sport!
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
–––––––––––
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата „Спортни новини – Actualno.com„, да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона „Add to home screen“. За други въпроси – пишете ни във Facebook или на имейл адрес [email protected]
Източник: Актуално
