В който и офис да влезете на туристическа агенция в Австралия, ще ви посрещнат ослепителни фотографии от Уитсъндей айлъндс, закачени на стената. Факт, който не е случаен! Архипелагът, състоящ се от 70 острова, разположен на изток от Куинслънд, въплъщава идеята за рая, онзи, за който всички ние мечтаем. Покритите с гори склонове на ниските му планини се спускат досами водата и дърветата заравят корени в белите му плажове, елегантни яхти се носят по прозрачните му, тюркоазени води, пъстроцветни птички се стрелкат от клон на клон, пасажи от разнобагрени рибки проблясват между рифовете, а идилични курорти надничат от сянката на вечнозеления листак. Този очарователен архипелаг, като много други места в Австралия, може много лесно да бъде унищожен и презастроен, отговаряйки на туристическия си потенциал. Но учейки се от грешките си, австралийското правителство забрани строежа на нови курорти, което днес причинява главоболия на хотелиерите и туроператорите. Растящата популярност на Уитсъндей привлича все повече посетители и ако искате да почивате тук, вече трябва да си запазвате места поне два месеца предварително. Само осем от 70-те острова са обитаеми и то благодарение на издигнатите на тях курорти. За да ги защитят напълно обаче, правителството е включило почти цялата им останала територия в новоучредени национални паркове.
По време на 20-минутното пътуване, човек научава, че Уитсъндей са континентални острови, отделили се от Австралия през последната ледникова епоха. Дотогава, това, по което стъпваме днес, са били върховете на голяма крайбрежна планинска верига. След стопяването на ледниците, нивото на Световния океан се вдигнало и сухоземните връзки, които съществували, изчезнали под водата; върховете останали да стърчат на повърхността и се превърнали в острови.
Хилядолетия наред те били обитавани от аборигените, които търгували с племената, живеещи по източния бряг на Австралия.
Първият европеец, който вижда Уитсъндей айлъндс, е Джеймс Кук. На 3 юни 1770 г. той минава покрай архипелага на път за Куинслънд и записва в дневника си, че островите са изпъстрени със сигурни пристанища, които биха могли да послужат за убежище при буря и ги нарича Уитсъндей, на името на деня, в който за пръв път са забелязани (макар че е ясно, че той е бил с ден назад, тъй като тогава все още не се е знаело за нуждата от смяна на деня, преминавайки 180-ия паралел).
През следващите сто години мнозина мореплаватели акостират тук, за да попълнят провизиите си и да се снабдят с прясна вода, но богатите му запаси от дърво, риба, животни и растения не привлекли вниманието на никого до края на ХІХ в. Едва тогава заселниците от континента построили дъскорезници, вдигнали пушки срещу морските крави заради лойта им, а трети започнали да се гмуркат в търсене на бисерни миди за перлената индустрия. В началото на 30-те години на ХХ в. дошли овцевъдите, а малко по-късно, някои от тях, сковали първите бунгала за туристи, поставяйки началото на основната индустрия тук.
Когато малките островчета, които първи препречиха пътя ни, заизникваха навсякъде от синята водна шир с рошави шапки от зеленина, разбрахме защо Уитсъндей айлъндс стават все по-популярни. Прозрачната вода, която се плиска в белия пясък на брега, ограден от пояс палми, услужливо наклонили клоните си към морето, напомня за фрагмент от “Островът на съкровищата”; или за къс от Рая, паднал на Земята.
Корабчето преминава покрай атоли, затворени от широки пясъчни пръстени, отвъд които се разливат синьозелени лагуни. Възможността да плуваш на спокойствие сред кораловите рифове, потънали в тюркоазените води, част от най-голямата коралова верига в света – дългият 2 000 км. Голям Бариерен риф, се е превърнала в основната атракция тук, привличаща все повече гмуркачи. Някои вече нямаха търпение да грабнат шнорхелите и водата да забълбука в ушите им, откъсвайки ги от реалността и пренасяйки ги в света на приказките.
Достигайки остров Хамилтън, ние слязохме от яхтата и се регистрирахме в хотел “Пентакост”. Още със записването ни дадоха брошура, в която фигурираха съвети към гмуркащите се или към любителите на разходките по рифовете – като напр. че теченията около някои атоли са доста силни и е разумно да се плува поне с още един човек, и че някои от рифовете са остри като бръснач, тъй че разходката с боси крака по тях не е най-удачният вариант.
На другия ден слънцето се процеждаше през щорите на ивици като спирала, изрязана от портокалова кора и ме загъделичка по носа. Стаята на хотела се изпълни с уханието на портокалово сладко, палмово масло и соления дъх на Коралово море. Тънките сребристи линии на сутрешния бриз пробягваха по мокета и ме накараха да изляза на балкона – синьото и зеленото преливаха пред очите ми: басейните, морето, тревните площи, храстите… А по перилата на балкона по цял ден крачеха напред-назад бледорозови качулати папагали какаду, които ви поглеждат за миг и после пак продължават замислената си разходка, сплели криле на гърба.
Когато споменете думата “папагал” пред човек, бил на Уитсъндей, той рядко изпада във възторг от милите птички. Нахалството на малайското папагалче, което се среща на орди из архипелага, е просто изумително. Те вече са се научили кога и къде има храна и всяка сутрин към 8-9 ч. и по обяд долитат до масите на туристите, решили да закусят на откритата тераса, кацат по перила, набелязват жертвите си, гледайки ги строго изпод рошавата си перушина с червените си очи и после разпърхват криле до масата им. Всяка трошичка бива изяждана, ако не проявите интерес да ги храните (в края на краищата храната е на шведска маса, така че ако това ви доставя удоволствие, може да ги храните колкото си искате). Но да ви пият от бирата на обед вече е прекалено. Кацат на ръба на чашата и ако е с достатъчно голям отвор, потапят почти половината си глава вътре. Гвоздеят на програмата беше, когато едно малайско папагалче захапа с човка сламката, щръкнала от бутилката с натурален сок на германката до нас и единственото, което тя успя да направи, бе да гледа с широко отворени очи как една трета от сока й изчезна.
Но ако се “сприятелите” с папагалите, Уитсъндей айлъндс е прекрасно място. Хотелите обикновено се намират само на няколко метра от брега и от плажната ивица ги отделят единствено тънки пояси от рехави палмови горички. Сутрин плясъкът на вълните се слива с шумоленето на листата им. По пясъка са разхвърляни пластмасови и тръстикови столове, може да седнете под някоя палма и да си потопите краката във водата на Коралово море, което услужливо и неуморно ще ги залива с брюкселската дантела на своята пяна. Пясъкът е бял като хероин, а водата на залива „Изабела“ – по-синя от очите и на най-синеоката блондинка; и двете ви упояват и омайват като картина на Бош!
На Уитсъндей айлъндс идват два вида хора: запалените гмуркачи и рибари, и “запалените мързеливци”. Тъй като тук няма какво да се прави, освен човек да се гмурка и да лови риба, единствената алтернатива е излежаването на плажа. Но тогава ще пропуснете омагьосващия подводен свят. Потъването сред безкрайните коридори на потопените дворци, създадени от рифовете и техните обитатели, кои от кои по-пъстроцветни, е опияняваща гледка и не един и два шнорхела са се напълнили с вода.
Но най-красивото място за гмуркане безспорно е проливът между островите Брамптън и Карсън. При отлив в него остават хванати в капан голям брой обитатели на морската фауна. Може да използвате този момент, за да се полюбувате на морските костенурки, на рибата меч, на кораловата пъстърва и много други. При следващия прилив те излизат от морския каньон, но на тяхно място попадат други и спектакълът се повтаря ежедневно.
За риболовците възможностите са много. Хотелите предлагат яхти с и без екипаж, оборудвани с всичко необходимо. “Най-добрите места са по източните брегове на Уитсъндей. И без примамка някой път улавяте големи екземпляри. Но аз имам едно тайно място. И ще ви заведа там. Марлинът ви е в кърпа вързан”, запленяваше един стар морски вълк двойка млади американци.
Но ако останете на сушата, няма да съжалявате. На който и остров да отседнете, на него ще има само един хотел или поне във вашия залив – така че в която и посока да тръгнете, веднага ще може да се усамотите и да се почувствате като откривател или корабокрушенец. Може да се отправите по брега и да обиколите голяма част от острова, а може и да поемете през пътеки, прокарани в джунглата и да го прекосите напряко. Повечето са обрасли с гъсти гори, оставени на произвола на съдбата, за да се запази екологичното равновесие, но за удобство на туристите все пак са разчистени една-две пътечки. Колкото повече се отдалечавате от хотела, толкова плажовете стават по-диви и по-безлюдни, така че ако издържите едночасов преход, може да стигнете до рай, запазен само за вас!
Единственият проблем е, че трябва да се върнете в хотела за обяд, ако държите на това, но по-добрият вариант е да си вземете храна и да си направите пикник, прекарвайки целия ден сами на отдалечения плаж. Ако ви стане топло, палмите ви очакват. Туфи трева са покрили с фина мрежа белите дюни, по чийто склонове, понякога дълги точно по 2 метра, може блажено да се изтегнете. В крайна сметка и водата е вариант, макар че тук тя често достига 29-30 градуса и трудно бихте се разхладили в нея.
На сушата има и други развлечения. До нашия хотел например се намираше резерват за коали, в който, след закупуването на билет, можеше да влизаш и излизаш колкото пъти желаеш, докато си гост на хотела. Сивите, изглеждащи като плюшени играчки мечета толкова бавно се обръщат и движат, че дори и най-страхливите биха ги докоснали. Там живееха и още няколко свирепи соленоводни крокодила, за единият от които пазачът ни уверяваше, че вече е пробвал човешко месо. Това била и причината да се намира тук, а не на свобода. Той стоеше с отворена уста на припек срещу нас и ние бяхме склонни да повярваме на добродушния Бил.
Ако останете на островите за по-дълго време, може да си запазите място и за разходка с хеликоптер или хидроплан и да посетите Уайтхейвън или някой друг известен плаж.
Уайтхейвън е най-голямата туристическа атракция тук и действително е едно от най-невероятните места, които някога съм виждал. В продължение на няколко километра е затворен залив, в чийто води са се напластили плитчини и сега пясък и вода се просмукват взаимно, смесват се и разливат като изпуснати кутии бои – синьото, зеленото и бялото образуват дълги ивици, които заобикалят купчинките пясък, прегръщат се и преплитат едни други от движението на водата, изтъкавайки безспир вечно нови и нови картини.
Ако пък не отидете на Уайтхейвън, хидропланът ще ви остави на някой усамотен плаж с бутилка шампанско, две кутии с натурален сок и леководолазен костюм, с който да се гмуркате из синьото вълшебство, под чиято повърхност ви очаква най-живописното „живо“ пано на природата – кораловите рифове. Пъстроцветните рибки – искрящи пръски от жълти пламъчета, сини гърбове и розови опашки, излизат от укритията си между коралите, сребристи и трепкащи като светкавици, а други плуват бавно и тежко, с цели ризници от златни пайети. След час или два, за колкото сте се уговорили, хидропланът идва да ви върне в хотела.
Но онова, което на мен лично най-много ми допадна, бе обиколката на близките атоли с джет. Някои от тях са само по петдесетина квадратни метра. Да се разхождаш по кораловия пръстен, заобикалящ централната низина, да се топнеш в лагуната, чиято вода тук често е зелена като мента, и да продължиш към безкрайния хоризонт, е преживяване, което може да ти се случи само в рая.
Уитсъндей айлъндс са чудесно място за прекарване на отпуската. Многобройни таксита-моторници и ветроходни лодки за по-голяма романтика ще ви превозят от един остров до друг, има и маршрутни линии, чиито път и час на тръгване може да научите от таблата, забити в пясъка до “пристанищата” или по-правилно е да кажем просто пристаните. Не е задължително обаче да отсядате в някой хотел – много от австралийските агенции предлагат няколкодневни турове с яхти из Уитсъндей. Може да спите всеки ден в различен хотел на нов остров или в каюта на яхтата.
След обиколката си из Уитсъндей айлъндс, спокойно може да кажете, че сте били в рая. В крайна сметка, кой, освен Адам и Ева, биха могли да се похвалят със същото?
Четете още: Островният рай на Истанбул
Източник: Banker.bg
