Началото на новата година е идеалният момент за смяна на работа, а заплатата играе ключова роля в решенията на много служители. Любопитно на този фон е да се проследи колко печелят хората в различните държави в Европа.
За много служители заплатата е решаващ фактор при избора на следващата кариерна стъпка. Освен явните различия между секторите, възнагражденията варират значително и между европейските страни – както в номинално изражение, така и при отчитане на покупателната способност.
Според най-новите данни на Евростат от 2024 г., ето как се различават заплатите в Европа.
Средната заплата в ЕС е близо 40 000 евро
Средната годишна заплата на един служител в ЕС е 39 808 евро. Разликите между страните обаче са огромни – от 15 387 евро в България до 82 969 евро в Люксембург, което е 5.4 пъти повече.
Освен Люксембург, средната заплата надхвърля 50 000 евро в още пет държави: Дания, Ирландия, Белгия, Австрия и Германия.
В дъното на класацията, освен България, средната годишна заплата е под 20 000 евро в Гърция и Унгария.
В много страни голяма част от хората работят на непълно работно време. Евростат коригира данните, за да покаже каква би била средната заплата, ако всички служители работеха на пълен работен ден.
Като цяло заплатите са по-високи в Западна и Северна Европа и по-ниски в Източна и Югоизточна Европа.
Защо има такива разлики
Джулия Де Лазари, икономист в Международната организация на труда (МОТ), подчерта, че икономическата структура и производителността на нациите са основна причина за разликите между страните.
По-високата производителност позволява на страните да поддържат по-високи заплати“, каза тя пред Euronews Business.
Лазари отбеляза, че страните с по-голям дял на сектори с висока добавена стойност, като финансите, IT и високотехнологичното производство са с по-високи заплати в сравнение със страни, където заетостта е концентрирана в нископлатени области, като селското стопанство, текстилната промишленост или основните услуги.
Наличието и силата на профсъюзите, обхватът на колективните трудови договори, както и нивото на законоустановената минимална заплата също оказват значително влияние“, добави тя.
Д-р Агнешка Пиасна, старши изследовател в Европейския институт на профсъюзите (ETUI), обясни, че ниските нива на синдикализация и по-високата безработица вероятно подкопават пазарната сила на работниците.
Това често се счита за обяснение на ниските заплати в много страни от Централна и Източна Европа, които имат едни от най-ниските нива на синдикализация в ЕС“, каза тя пред Euronews Business.
Заплати в покупателна способност
Разликата намалява, когато се измерва в стандарт на покупателна способност (ППС), което означава, че се отчитат разликите в разходите за живот между страните.
Една единица ППС теоретично може да купи едно и също количество стоки и услуги във всяка страна.
При това измерване заплатите на пълно работно време варират от 21 644 в Гърция до 55 051 в Люксембург. Съотношението между най-високата и най-ниската заплата спада до 2.5 пъти.
Освен Люксембург, най-високо класираните страни са Белгия, Дания, Германия и Австрия – всички над 48 500 ППС.
Петте страни с най-ниски заплати са Гърция, Словакия, Унгария, България и Естония – всички под 28 000 ППС.
Лазари от МОТ посочи, че разходите за живот и нивото на цените оказват влияние върху заплатите и доходите.
Страните с по-високи потребителски цени обикновено имат по-високи номинални заплати.“
Класирането на някои страни се променя драстично при сравнение на стойностите в евро с ППС. Например Румъния се изкачва от 22-ро на 13-то място и се представя много по-добре в ППС, докато Естония спада от 16-то на 22-ро място, когато се вземат предвид ценовите разлики.
Ако средното увеличение през последните пет години продължи, средната заплата в ЕС се очаква да достигне 41 600 евро в номинално изражение през 2025 г. и 43 400 евро през 2026 г., въпреки че темповете на растеж се различават значително между отделните страни.
Източник: Economic.bg
