Като част от изграждането на „зелена“ икономика, Китай преминава от отчитане на енергийната ефективност в промишлеността към цялостно управление на въглеродните емисии. От 2027 г. страната ще въведе абсолютни ограничения за емисиите и издаването на квоти на компаниите. Същевременно ще продължи развитието на национален пазар на въглеродни единици, който ще обхване всички основни индустрии в страната.
Новият подход ще доближи китайския пазар на въглерод до европейския, въпреки че, предупреждават експерти, това няма да е достатъчно за пълното интегриране на климатичните системи.
Китай представи насоки за ускоряване на прехода към „зелена“ икономика и нисковъглеродно развитие,
както и за създаване на национален пазар за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Според документа, разработен от Централния комитет на Китайската комунистическа паритя и Държавния съвет на Китайската народна република, абсолютните ограничения за емисии ще бъдат въведени в страната за първи път през 2027 г. – изискванията ще се отнасят за редица индустрии с техните „относително стабилни“ обеми.
По същото време пазарът за търговия с квоти за въглеродни емисии (Система за търговия с емисии, ETS) в Китай ще обхване всички основни индустрии – вместо осемте, които съществуват в момента (електроенергетика, нефтохимическа и химическа промишленост, производство на строителни материали, чугун и стомана, цветни метали, целулозно-хартиена промишленост и авиация). Документът обаче не посочва конкретни индустрии. Ще бъде въведена комбинация от безплатни и платени методи за разпределение на квоти за емисии, като делът на платеното разпределение ще се увеличава постоянно.
Благодарение на тези стъпки се предлага
до 2030 г. в Китай да се завърши създаването на национален пазар за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Днес обемът на квотите, разпределени от китайските власти, зависи от относителната въглеродна интензивност на индустриите, показател, който определя обема на емисиите на въглероден диоксид (CO2) на единица продукция. Компаниите получават квота и ако действителните емисии я надвишават, липсващите квоти трябва да бъдат закупени, за да се покрие разликата. Ако емисиите са по-ниски, компанията може да продаде излишъка. Преходът към абсолютни ограничения затяга подхода към квотите и означава, че ще има лимит за индустриите, в зависимост от това кои квоти ще бъдат разпределени между компаниите. Подобна схема за търговия с емисии е приета в Европейския съюз като част от Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS).
Китай очаква да постигне въглероден неутралитет до 2060 година. Пикът на емисиите на въглероден диоксид трябва да настъпи през 2030 година. За да изпълни задълженията си, страната стартира пазар на квоти за въглеродни емисии през юли 2021-а. Страната очаква да намали емисиите на CO2 със 130 милиона тона до края на 2025 година. Две години „преходен период“ би трябвало да позволят на китайските компании да се подготвят за по-строго регулиране.
Източник: Banker.bg
