„Не получих отговор на въпроса защо намалявате така драстично броя на секциите в страните извън ЕС – от 35 на 20“ – обърна внимание Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ по време на дебатите по предложения законопроект за промени в Изборния кодекс от страна на Костадин Костадинов и на Петър Петров от „Възраждане“. Йорданова припомни как през 2021 г. съществуващото ограничение – до 35 секции в страни извън ЕС – е било премахнато по предложение на „Има такъв народ“.
Йорданова бе категорична, че с проектозакона си от „Възраждане“ ще ограничат избирателните права на българските граждани не само от Турция, но и от Великобритания, САЩ, Канада, Австралия. Към тезата й се присъединиха и Юлиана Матеева от „Величие“, и Радостин Василев от МЕЧ, и Павлин Найденов от „Алианс за права и свободи“, които подчертаха, че освен всичко друго българите в чужбина са най-големите инвеститори в България.
Надежда Йорданова добави, че по време на гласуването в правната комисия депутатите от ДПС-„Ново начало“ „вдигнали срамежливо ръчичка“ и гласували „Против“ единствено след като се уверили, че и с техния вот срещу проектозакона, той ще мине. Йорданова застъпи тезата, че ограничението на избирателните права в чужбина ще обслужи ГЕРБ-СДС и ДПС-Ново начало, тъй като ще увеличи тежестта на купения вот.
Преди това Петър Петров от „Възраждане“ обяви, че след като през май 2021 г. е било премахнато изискването изборните секции да са до 35 в държавите извън Европейския съюз, се видяло, че тази мярка се използва само от Турция. Там, на проведените избори на 27 октомври 2024 г. били разкрити 168 изборни секции или повече от половината, открити в Европейския съюз, където били създадени общо 299 секции.
Той добави, че имало случай, при който от един компютър били подадени стотици онлайн заявления до ЦИК за разкриване на допълнителни секции в Турция. Така в района на Истанбул били разкрити 51 избирателни секции, в Бурса – 49 секции и на последните избори през 2024 г. от Турция гласували общо 48 000 души – малко повече от 46 400 души, гласували няколко месеца по-рано – през юни 2024 година.
Петров изнесе данни и колко реално са спечелили от ДПС-Ново начало и от „Алианс за права и свободи“. Първите са получили 12 900 гласа, а вторите – 29 500 гласа.
По време на дебатите Радостин Василев от МЕЧ коментира, че от „Възраждане“ имат политически проблем с предложението си – от една страна то ще удари по ДПС на Доган в битката му срещу ДПС на Делян Пеевски, а от друга – ще се отрази и на техните избиратели. Василев отбеляза, че в чужбина, като се изключи Турция, българите гласуват най-вече за „Възраждане“, за ПП-ДБ, МЕЧ и „Величие“. Василев добави и че в Турция партиите на Доган и Пеевски ще успеят да направят такава организация, че и при по-малко секции всички да гласуват, докато във Великобритания, САЩ и Канада няма да може да се извърши подобна подготовка за вота, защото там хората не гласуват организирано.
Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ обвини „Възраждане“, че са се „продали“, защото в деня, в който правната комисия е разглеждала предложението им за ограничаване на броя на секциите в чужбина, Министерският съвет им е предоставил за безвъзмездно ползване помещение на площад „Славейков“ – в Столичната библиотека – в размер от 49 квадратни метра. Тя възнегодува и че от „Възраждане“ – единствени от опозицията – председателстват парламентарна комисия и то тази, отговаряща за политиките за българите зад граница.
Белобрадова допусна, че вероятно помещението от 49 квадратни метра ще напомня на „Възраждане“ колко добри неща са свършили за българите в чужбина. Тя уточни, че освен тази площ, те разполагат и с други 321 квадратни метра в същата сграда.
Източник: Banker.bg
