Влизането в еврозоната ще е допълнителна причина повече хора да изискват от работодателите си по-високи възнаграждения. Това прогнозира Николай Николов, член на Българската конфедерация по заетостта и на Българската асоциация за управление на хора в ефира на БНР.
Според него обаче ще са нужни още поне 10-15 години, за да достигнем средноевропейския стандарт на живот.
По думите му в момента младите хора, навлизащи на пазара на труда, които декларират доста смели очаквания за стартови възнаграждения, принуждават работодателите да повишават първоначално ниските нива на заплати. Според Николов тази тенденция ще се запази и ще доведе до ръст на възнагражденията в ниската зона с поне 15% до края на 2025 година. Това поскъпване на човешкия труд обаче ще се отрази и на цените, предупреди представителят на Българската конфедерация по заетостта. От друга страна той отчете, че високите заплати не растат периодично, а се задържат.
Николай Николов предупреди, че макар и културата на бонуси и придобивки да е добре развита у нас, това ще е първото перо, което би отпаднало в случай на криза.
По отношение на разрешителните за чуждестранни работници представителят на Българската конфедерация по заетостта сподели, че очаква за 2025 г. те да достигнат 40 000 броя, като от началото на годината са издадени 24 000 разрешения за работа.
В зависимост от индустрията, която ги наема, чуждестранните работници са от бившите съветски и от централноазиатски републики или от Непал, Индия и Шри Ланка.
В началото на туристическия сезон търсещите персонал са основно в туризма, хотелиерския и ресторантьорския бранш. Други сфери, изпитващи недостиг на работна ръка, са складовата дейност, логистиката, различни производства.
Според Николов вносът на работна ръка от чужбина е нормален процес, тъй като демографски работната ни сила намалява и вече е трайно под 3 милиона души, което означава, че математически не ни достигат хора.
По отношение на голямата група неактивни хора на пазара на труда Николов обясни, че те не изпитват нужда да работят, тъй като разполагат с доходи от други дейности. Независимо от това обаче държавата създава регистър на неактивните на пазара на труда.
Източник: Banker.bg
