Предизборното напрежение постепенно се превръща в открит сблъсък между двама от най-влиятелните политически играчи през последното десетилетие – Бойко Борисов и Румен Радев. С наближаването на парламентарния вот на 19 април взаимните обвинения между тях се изострят, а политическата реторика става все по-конфронтационна, особено като Борисов си дава сметка, че изостава в социологическите проучвания. Макар конфликтът между двамата да има дълга история, сегашната предизборна кампания му придава нови нюанси. Причината е не само появата на политическата формация на бившия президент „Прогресивна България“, но и натрупаното напрежение около съдебната реформа, енергийната политика и доверието в изборния процес.
Предизборните изяви на основните политически фигури все по-често се превръщат в арена за демонстрация на стратегически позиции, които замениха предизборните обещания и асфалтирането на квартални улици, с които бяхме свикнали. Така кампанията постепенно се измества от традиционната партийна конкуренция към по-сериозен сблъсък на политически модели за управлението.
Съмненията около изборния процес
По време на обиколка в района на Провадия лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира през уикенда очакванията си за изборния резултат и прогнозите на социологическите агенции. Той подчерта, че не придава особено значение на предварителните изследвания, който дадат голяма преднина на Радев, като припомни, че в миналото многократно е бил подценяван в подобни прогнози.
Според него българските избиратели често се поддават на моментни политически настроения и „вълни“, но в крайна сметка се ръководят от прагматични съображения. Борисов използва този аргумент, за да омаловажи очакванията за силна подкрепа към новата политическа формация „Прогресивна България“, свързвана с Радев. Той посочи, че въпросната подкрепа е все още на твърде ранен етап и не е сигурно дали ще се материализира в реален изборен резултат.
В същото време лидерът на ГЕРБ изрази сериозни опасения за честността на предстоящия вот. Той заяви, че не очаква изборите да бъдат напълно прозрачни, подчертавайки кадровите промени в ключови институции като потенциален фактор за манипулации.
Мнението му е, че смяната от служебния кабинет на служители, които участват в организацията на изборите, създава съмнения за неутралността на администрацията. Борисов дори намекна, че е възможно да бъдат извършени промени и в екипите, които работят с машините за гласуване.
Тези критики бяха допълнени и от други обвинения срещу служебното правителство. Борисов каза, че кабинетът се държи като редовно избрана власт и предприема масови кадрови рокади в администрацията. Ключови фигури около бившия президент влияели върху назначенията и по този начин се създавало впечатление за сливане между държавни и партийни структури.
Междувременно представители на коалицията ПП–ДБ, сред които и бившият премиер Николай Денков, насочиха вниманието към друг аспект на политическата криза – функционирането на съдебната система. Според тях основният проблем пред страната е не толкова предстоящият изборен резултат, колкото липсата на ефективни разследвания по знакови корупционни случаи.
Денков изтъкна, че през последните години корупцията често остава без последици именно заради действията или бездействието на прокуратурата. В този контекст той свърза проблема с по-широк модел на управление, който според него е изграден около политическото влияние на Борисов и на бизнесмена и политик, санкциониран от Съединените щати, Делян Пеевски.
Подобна позиция беше изразена и от представители на левицата. Бившият служебен министър на правосъдието Крум Зарков и настоящ лидер на БСП заяви, че България продължава да се движи в порочен цикъл от избори без реален институционален напредък. И причината за това е отказът на политическата система да се справи с дълбоките проблеми в съдебната власт.
Зарков определи ситуацията като пример за „мафиотизирана власт“, която успява да избегне санкциите на гражданите чрез механизми в съдебната система. Той призова лидерите на всички политически партии да изразят ясна позиция по темата и да поемат конкретен ангажимент за реална реформа преди изборите.
Енергетика, външна политика и новата предизборна линия
Ключов елемент от конфликта между Борисов и Радев се оказа и темата за енергийната политика, и по-специално договорът с турската държавна компания „Боташ“.
Споразумението с „Боташ“ беше подписано в началото на 2023 г. по време на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от тогавашния президент Румен Радев, и предвижда България да плаща на Турция около 500 хил. долара на ден такса за пренос на природен газ, независимо дали има такъв пренос или не. Срокът на договора е 13 години и той не може да се прекрати, освен ако нашата страна не плати цялата сума – около 2.3 млрд. долара, като тя може да се увеличи заради инфлацията.
По време на посещение на строителната площадка на вертикалния газов коридор край Провадия Борисов остро разкритикува това споразумение, чиито условия ни поставяли в неблагоприятна, зависима позиция. По думите му договорът е пример за стратегическа грешка, която в момента се плаща от българските данъкоплатци.
Радев отговори на тези обвинения по време на посещение в Кюстендил. Той заяви, че съществуват конкретни предложения от Турция и Азербайджан, които биха могли да превърнат договора в печеливш за България. Според него проблемът не е в самото споразумение, а в начина, по който се използва като политически инструмент в предизборната кампания. Радев подчерта, че ако договорът бъде използван ефективно, той може да донесе значителни икономически и стратегически ползи.
В изказванията си бившият президент засегна и по-широкия политически контекст на предстоящите избори. Той обяви, че новата политическа формация „Прогресивна България“ ще представи своите листи и програма в законово установения срок и че основната й цел ще е демонтажът на олигархичния модел на управление, борбата с корупцията и ускореното икономическо развитие на страната.
Радев постави акцент върху необходимостта от укрепване на институциите и създаване на условия за по-високи доходи и по-добри възможности за развитие на българските граждани.
Експрезидентът коментира и външнополитически въпроси, включително идеята България да участва в международната инициатива за мир, свързвана с американския президент Доналд Тръмп. Неговото становище е, че страната трябва да подкрепя усилията за предотвратяване на конфликти, но само след внимателен анализ на националните интереси и при стриктно спазване на международното право.
Цялостната картина на кампанията показва, че изборите постепенно се превръщат не просто в състезание между партии, а в символичен сблъсък между различни визии за бъдещето на България. От едната страна стои моделът, свързван с дългогодишното управление на Борисов и неговите съюзници, а от другата – опитът на нови политически формации да се поставят като алтернатива на този модел. В този смисъл личният конфликт между Борисов и Радев се превръща в централна линия на политическото противопоставяне преди изборите.
Предстоящият вот ще покаже дали обществото е готово за нова политическа конфигурация или ще предпочете познатата структура на властта. Но независимо от резултата, ясно е, че предизборният сблъсък вече е поставил на дневен ред въпроси, които надхвърлят рамките на конкретната кампания, а именно за функционирането на институциите, за ролята на съдебната система и за стратегическата ориентация на България във все по-несигурната международна обстановка.
Източник: Banker.bg
