Няма нужда да гледаме телевизия от сутрин до вечер, за да си дадем сметка, че сред нас се случва нещо скандално нередно. Доста хора напоследък споделят, че се страхуват да направят забележка на деца заради арогантното им поведение, като например пушене в трамвая и уриниране пред заведение, защото се страхуват, че ще бъдат пребити.
През последните седмици страната отново бе разтърсена от случаи, които трудно можем да наречем просто „инциденти“. Ножове в училище, побои между ученици, унижения, заснети и споделени в социалните мрежи. Това вече не са единични прояви на агресия, а симптом на тежка болест. Хиляди деца растат с увереността, че силата е право, а унижението – забавление.
Случаят в столичен търговски център, при който 15-годишно момче уби свой връстник, съпътстваше други съобщения за насилие. В училище в кв. „Христо Ботев“ в София осмокласник намушка 12-годишен ученик. В социалните мрежи пък се завъртя видео, на което момичета принуждават съученичка да се съблече и да целува обувките им.
Последва и инцидент в Бургас. Две дванадесетокласнички се сбили и при опит да ги разтърве, учителката била напръскана с лютив спрей.
Новините се нижат една след друга, докато обществените нагласи варират от шок и гняв до безсилие. Всеки се опитва да уличи виновните – родителите, училището, социалните мрежи, държавата, но каквото и да каже, все едно. Проблемът е, че засега дългосрочна работеща мярка срещу детската престъпност и агресията в училище не е посочена.
Тъжно е, когато 15-годишен вече има криминално минало, а други деца записват с телефоните си унижения и ги качват в TikTok, за да търсят лайкове. Много лесно е да се каже, че те просто търсят внимание, което не получават другаде и ще им помогнат разговори с психолози.
Министърът на образованието Красимир Вълчев е прав, когато казва, че не можем да решим проблема с металдетектори в училище. Те могат да засекат нож в сградата, но няма да предотвратят насилие на улицата или в мола. Нито могат да заменят отсъстващия родител или безсилния учител.
Директорите на училища също са прави, твърдейки, че училището не може да се превърне в летище с металдетекторни рамки и охрана. Работата на учителите е да образоват, а не да раздават бронирани жилетки. Все по-рядко учителят е авторитет и все по-често е възприеман като „обслужващ персонал“, който трябва да угоди на родителите и на изкривената система. Родителите пък обикновено се оправдават с „тежките времена“ и „лошото влияние на интернет“.
В последните години държавата въведе редица програми. След тях са видеонаблюдение и охрана в училищата до инициативи като „Стъпки заедно“ на МОН и УНИЦЕФ, която обучава ментори за превенция на насилието. Това са важни стъпки, но те не могат да изкоренят причината за агресията.
Според данни за 2024 г. над 780 непълнолетни у нас са осъдени за престъпления. Повечето от тях са за кражби, грабежи и побои. Само седем деца изтърпяват присъди в поправителния дом във Враца, сред които и за убийство. Те са малко на брой, но достатъчно, за да ни покажат колко рано започва пропадането, когато липсва посока.
Може би, ако искаме промяна, тя трябва да започне с модела у дома. Досега не е измислена по-сигурна рецепта за балансиран живот от домашното възпитание. То започва с езика, който използваме, дори в ежедневните разговори. Ако е пропит с омраза и заплахи, със сигурност ще има последствия.
От другата страна е обществото, което живее в постоянна конфронтация и вменява, че ако крещиш, шансът да бъдеш чут е много по-голям. От трета – са медиите, част от които бълват пошли риалитита и подобни глупости ден и нощ. В тези предавания се използва груб, дори неграмотен език, „популярните герои“ са вулгарни, псуват, унижават, а видът и облеклото им често са гротескни. Повечето от тези персонажи не знаят значението на думите и общо взето се налага да им слагат субтитри.
Докато масовият герой е невежа батка и обезобразена от козметични операции жена, стъпили здраво на подиума на чалга културата, ще получаваме това – батални сцени в моловете и тормоз над нормалните деца в училище.
Източник: Banker.bg
