В центъра на килима на Рашад Алакбаров се разпознава традиционен карабахски орнамент. Към краищата линиите му сякаш се разпадат. В „Архитектура на паметта“ на Айдан Салахова вълната и коприната очертават лабиринт от стени и стълби. В килимите на Сема Мамадли сред клоните се виждат цветове на нар и разрязан плод. Трите различни прочита на азербайджанското килимарство се срещат в изложбата „Азербайджанските килими: нишки на наследството“, която се открива днес, 11 ноември, от 18:30 ч. в Националния етнографски музей в София.
„В килима на Рашад Алакбаров можем да проследим как една позната композиция се променя пред очите ни. Традиционният орнамент е ясно видим в центъра, а към краищата сякаш губи очертанията си. За да се получи този ефект, художникът и тъкачите трябва да намерят решение за всяка линия още на стана. Точно тази работа ми е интересно да покажа в София“, казва Емин Мамедов, куратор на изложбата и председател на управителния съвет на Azerkhalcha.
Алакбаров, който представя Азербайджан на Венецианското биенале през 2024 г., работи с екипа на Azerkhalcha върху серия, вдъхновена от традиционната композиция Gasimushagi. Сема Мамадли, завършила килимарство в Азербайджанската държавна художествена академия, избира друг образ от местната култура — нара. Плодът има свой ежегоден празник в района Гьойчай, вписан заедно със свързаните с него традиции в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
За софийската публика изложбата е нова среща с Айдан Салахова, участвала във Венецианското биенале през 2011 г. В началото на октомври нейни картини и скулптури бяха показани на Sofia Art Fair под кураторството на Стефан Стоянов. В първите дни на ноември Стефан Стоянов я представлява и на фестивала Fly to Baku. В Националния етнографски музей Салахова е представена с ръчно изработения от вълна и коприна килим „Архитектура на паметта“.
„На Sofia Art Fair публиката видя Айдан Салахова като живописец и скулптор. В „Архитектура на паметта“ ме интересува как тя постига усещане за обем върху тъкана повърхност. Отдалеч виждаш стени и стълби, а когато се приближиш, разбираш колко много от този ефект зависи от самата нишка. Това е друг начин да погледнем към автор, с когото софийската публика вече се срещна през октомври“, казва Стефан Стоянов, международен куратор.
Традиционното азербайджанско килимарство е вписано в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство през 2010 г., също както традицията на чипровските килими бе вписана през 2014 г. И в Азербайджан, и в Чипровци умението се е предавало в семейството, от майки и баби на дъщери. През 2015 г. Националният етнографски музей посвещава изложба на чипровските килими. Сега в същия музей публиката ще види как азербайджански художници и тъкачи работят с наследените техники в съвременното изкуство.
Изложбата се организира от Посолството на Република Азербайджан в България и Националния етнографски музей при ИЕФЕМ – БАН и ще е отворена за българската публика до пролетта.
Откриване — 11 ноември 2026 г., 18:30 ч., Национален етнографски музей, пл. „Княз Александър I“ № 1, София. В знак на съпричастност към националния ден на траур откриването ще е без коктейлна част и без знамена.
Източник: Актуално
