По време на дискусията „Мерки за ефективна защита на потребителите на електроенергия“, провела се при омбудсмана Велислава Делчева, председателят на КЗП – Комисията за защита на потребителите Александър Колячев излезе с конкретни мерки за подобряване на настоящата ситуация. Той уточни, че те са разработени съвместо с икономическото министерство и целят повишаване на прозрачността.
Първа мярка, предоставяне на регулярна информация относно нивата на отчетената консумация на елекрическа енергия за предходен период. Препоръчва се в общите условия на дружествата да бъде предвиден ясен механизъм за уведомяване на крайните битови потребители, в случай че при 3-месечен период бъде установено повишение на консумацията в повече от 20% (мярката е заимствана от едно от общите условия на едно от дружествата, но там става въпрос за 50% ръст на отчетената консумация в сравнение с предходното тримесечие);
Втора мярка, ясни и равнопоставени правила за разсрочване на задълженията към дружествата – страни по договора с крайните битови потребители. В общите условия на договорите следва да бъдат обяснени критериите, по които ще бъдат извършвани разсрочените плащания – дали на база преценка от страна на енергийното дружество, или въз основа на изначално определени договорености;
Трета мярка, промяна на условията за предварително плащане на разноските за проверка на измервателни системи. За целта се предлага промяна в текста на чл. 44, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, издадена от КЕВР, като бъде заличено второто изречение.
Четвърта мярка, намаляване на сроковете за произнасяне по жалбите на крайните битови потребители от страна на дружествата крайни снабдители и доставчици от последна инстанция, и операторите на разпределителни мрежи. Препоръчва се дружествата да предвидят в общите си условия срок за произнасяне по жалби, постъпили от крайните потребители, който да не е по-дълъг от 14 дни.
Пета мярка, предвиждане на ясни правила в общите условия на дружествата крайни снабдители и доставчици от последна инстанция, и операторите на разпределителните мрежи за процедурата по разглеждането и произнасянето по жалби на крайните битови потребители. Целта е ясно да бъде описано в кои случаи дадено оплакване следва да бъде адресирано до конкретно енергийно предприятие и какви са действията, които то може да предприеме.
Шеста мярка, промяна на чл. 134 ал. 4 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Целта е текстът да бъде изменен така, че да допуска възможност за преразглеждане на общите условия и по мотивирано искане от КЗП. Сега има подобна възможност, но само по предложение на сдружение за потребителите по Закона за потребителите и юридическите лица с нестопанска цел.
Преди да представи конкретните шест мерки Колячев отбеляза: „Нека си признаем един очевиден факт – електроенергийният пазар е сложен, силно регулиран, с възложени функции на различни правни субекти по отношение на дейности, чиято същност е трудно разбираема„.
След това той обясни, че има едни лицензирани дружества, които снабдяват крайните битови потребители с електрическа енергия и с които потребителите имат договор за продажба на електрическа енергия при общи условия.
Има и едни други лицензирани дружества, които доставят и разпределят електрическата енергия до крайните битови потребители. Потребителите и с тях имат общи условия за предоставяне на услугите – достъп и пренос на електрическа енергия по разпределителните им мрежи, като дължимите суми за тях се включват в месечните им сметки за ток, издавани от първите лицензирани дружества, които ги снабдяват с ток.
Операторите на електропреносната мрежа (т.е. втората група лицензирани дружества) са собственици на средствата за търговско измерване и отговарят за тяхната изправност и точност, като същевременно са отговорни за отчитането на използваната електрическа енергия. Въз основа на тези отчети крайният снабдител фактурира дължимите суми на крайните битови потребители, като ги определя на база на предоставени му отчети от оператора на разпределителната мрежа.
Според Александър Колячев, доколкото електроенергията е стока, и всеки купувач има право на рекламация по отношение на качеството и количеството й, то, за съжаление, се оказва, че не всеки потребител знае към кого да се обърне с въпросите си.
По този повод Колячев се спря на нормативната уредба, регламентираща този тип стока – Законът за енергетиката, Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия, Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, общите условия на снабдителните предприятия и общите условия на операторите на разпределителните мрежи.
Колячев изброи и конкретните въпроси: От кого потребителят да иска преизчисляване на дължимите суми за ток? Към кого да се обърне за извършване на техническа проверка на средствата за търговско измерване, ако има съмнение, че те не измерват правилно? Какви проверки има и каква е разликата между проверка за обща точност; техническа проверка на място? Как да поиска тези проверки и те достатъчна гаранция ли са, че ще се разбере какво не е наред? Какво представлява проверката на средство за търговско измерване с уред за проверка на общата точност-еталон и каква е разликата с другите две предходни проверки? В кой случай потребителят дължи предварително заплащане и в кои случаи – не, както и кои от тези разходи са за негова сметка?
За целите на преизчисление на количеството електрическа енергия какво означава установяване на неизмерена, неправилна или неточно измерена енергия или за която има измерени показания, невизуализирани на регистъра на средството за търговско измерване?
На фона на всички тези неясни въпроси, поставени от Александър Колячев, председателят на КЕВР Пламен Младеновски го информира, че и те вече са обмислили някакви варианти за решаване на проблема.
Мерки, предлагани от КЕВР
Първата мярка, която от КЕВР предлагат, е в издаваната електронна фактура да е публикувано потреблението на съответния клиент за 13 месеца назад, с цел да може да си провери сметката при съпоставим месец през предходната година и да види дали наистина има повишено потребление.
Като втора стъпка от КЕВР разработват Cost Benefit Analysis (анализ на разходи-ползи) за инсталирането смарт измерващи утройства по цялата мрежа на всички електроразпределителни дружества. Колячев уточни, че някои дружествата вече имат такива устройства, така че до няколко месеца и останалите ще могат да се снабдят с подобни, с цел потребителите, инсталирайки приложение на мобилния си телефон, да може да следят текущата си консумация и съответно текущата си сметка.
Източник: Banker.bg
