„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Аян Садъков е една от най-големите легенди на Локомотив Пловдив, а и на българския футбол. Определен за безперспективен като дете, впоследствие той става дългогодишен капитан на „смърфовете“, рекордьор по мачове за националния отбор и любимец на футболната общност в България. През кариерата си той се отличава с отборни постижения, индивидуални награди, но две нематериални признания сякаш са с много по-голямо значение за него.
Аян Садъков е обявен за безперспективен на „Лаута“
Аян Садъков е роден на 26 септември 1961 г. в Пловдив. Той израства с топка в крака и любов към футбола. Още от юношеска възраст е в редиците на Локомотив, но началото изобщо не е било лесно. Като дете отива на проби в пловдивския клуб, но го отхвърлят, защото бил безперспективен. Обаче с училището си печели турнира „Футболна смяна“ и привлича вниманието на Локомотив. Заедно с негов съотборник от училищния отбор – Веско Балевски, е привлечен на „Лаута“. И така, още от школата, Аян заобичва черно-бялата фланелка. Негов идол е друга легенда на Локото, а именно Христо Бонев.
Садъков върви по стъпките на идола си
Със „смърфовете“ Зума печели Купата на Съветската армия, става веднъж втори и два пъти трети в първенството. Той е и трикратен футболист номер 1 на България. Досущ като кумира си, Аян играе в центъра на халфовата линия. Там, където няма спиране, няма почивка и няма къде да се скриеш. Там, където контролираш темпото на играта. Едва 16-годишен, Садъков дебютира в професионалния футбол. На 8 април 1978 г. Локомотив Пловдив играе срещу Академик Свищов. Аян не просто записва минути в мача – той е титуляр!
Садъков става легенда на Локомотив, а след това… играе за Ботев
Но отново ще мине през трудности, след като малко преди почивката защитник на Академик се врязва в краката му. Садъков е изкаран от терена на носилка и закаран директно в болница. Травма още в дебюта му, но това няма да е достатъчно да го откаже. Той се завръща в игра и веднага се доказва пред публиката. Голове, асистенции, поглед над играта и всичко това му се отплаща – той става капитан на любимия Локомотив. За „смърфовете“ играе в продължение на 13 години, разделени на два периода (1978-1989 и 1992-1994). Записва 369 мача, в които отбелязва цели 153 гола. Напомням, че става дума за полузащитник
През сезон 1982/83 печели Купата на Съветската армия, когато Локомотив е в Б група. А през втория си период в клуба, Садъков е с главна роля за завоюването на бронзовите медали от първенството. Интересно е, че през 1994 г. от Локомотив решават, че на 33 години, Аян вече е приключил с футбола. Тогава идва градският съперник Ботев и го привлича в редиците си. Но уважението на всички фенове към Садъков е прекалено голямо, за да изпитват нещо друго освен възхищение. Почитател на Ботев Пловдив споделя:
„Ботевистите ходехме на мачовете на Локо единствено и само, за да гледаме магията на Садъков. Когато дойде в Ботев, публиката го прие така, сякаш винаги е бил един от нас. Единственият футболист, който съм запомнил без слаб мач в националния отбор, независимо от спортната му форма в Локомотив“.
Садъков има куп индивидуални отличия, сред които и рекорд с националния отбор
За националния отбор Аян Садъков има записани общо 172 мача с всички формации. Това го прави рекордьор по изиграни срещи в това отношение. За мъжкия отбор има 80 мача, в които вкарва 9 гола. Получава приза Заслужил майстор на спорта през 1985 г., трети е в класацията за Футболист на годината през 1986 г. На осмо място е във вечната ранглиста на Локомотив Пловдив по изиграни мачове в А група с 228 и на пето място по отбелязани голове в елита с 66. Но това сякаш не са най-големите му успехи. Други моменти на терена имат доста по-голямо значение за него.
Получава емблемтичния номер 8 от Христо Бонев
През 1984 г. той играе на бенефиса на Христо Бонев. Същият, към когото е гледал с вдъхновение като дете. Тогава Зума му завещава емблематичния номер 8 и показва каква вяра има в таланта му. Те двамата се засичат в два периода в Локомотив (през сезон 1978/79 и между 1982 и 1984 г.). А само две години по-късно се сбъдва и друга мечта на Садъков. България участва на Мондиала през 1986 г. в Мексико, а Аян играе и в четирите мача. На същото това световно, великият Диего Марадона извежда Аржентина до световната титла. Диего Марадона, който по пътя към златото минава и през сблъсък с България.
Най-голямото признание идва от великия Диего Марадона
Там се запознава с Аян Садъков. Българинът пази персонално Марадона през почти целия мач, решен джентълменски да не го фаулира. Въпреки победата на Аржентина с 2:0, звездата на Наполи по онова време не успява да се разпише. Аян Садъков получава отлични оценки от пресата. След мача целият български отбор иска да вземе фланелката на Марадона, но той вече е избрал на кого ще я даде. Аржентинецът прегръща Садъков след последния съдийски сигнал, признава му колко добре се е справил и лично му подарява екипа си, като в замяна взима този на Аян.
През 2018 г. в Пловдив е издигнат паметник на Аян Садъков
Фланелката от този знаков момент е показана за пръв път през 2019 г. на благотворително събитие в Пловдив. И до днес, Аян Садъков е герой в града под тепетата, обичан и от двете агитки. Той почина на 1 юли 2017 г. след тежко боледуване, а в края на 2018 г. беше открит и негов паметник пред стадион „Локомотив“. Там, където той винаги ще бъде помнен и няма как да бъде скрит. Както той избра да не се крие, а застана в средата на полузащитата и води играта. И точно така той ще запомнен – в високо вдигнати победоносно ръце. Признат и от неговия идол Зума, и от вечния Марадона.
Автор: Николай Илиев
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Мароканецът от ЦСКА, който наказа Бербатов и Леверкузен, за да се превърне в любимец на Сектор Г
Източник: Актуално
