Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха на 4 декември предварително споразумение по т.нар. „винен пакет“. Документът включва мерки за стабилизиране на един от традиционните, но и най-застрашени земеделски сектори на Европейския съюз.
Споразумението е опит да се отговори на кризата на свръхпредлагането, спадащото потребление в Европа и на променящите се потребителски предпочитания, които поставят винопроизводителите под силен натиск.
ЕС финансира лозаро-винарския сектор с около 1,06 милиарда евро годишно по линия на от Общата селскостопанска политика (ОСП). Средствата се разпределят чрез националните програми за подпомагане и подкрепят преструктурирането на лозята и инвестициите.
Страните от блока произвеждат около 60% от световното вино, а Италия, Франция и Испания заемат челните места в глобалната класация. Индустрията осигурява работа на близо 1.4% от работната сила в ЕС и генерира 0.8% от БВП.
Износът на вина е сред ключовите двигатели
на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, като заема дял от две трети от световната търговия с вино и 7.3% от стойността на европейския износ на храни през 2024 година.
Тези показатели поставят винарството равно по тежест на стоманодобивната промишленост и обясняват защо гласът на винопроизводителите в Брюксел винаги се чува.
Въпреки това секторът е изправен пред цикличен проблем, познат още от ранните години на ОСП, а именно натрупването на излишни количества, наречени „винени езера“. Макар ЕС да прекрати системата на фиксирани субсидии още през 80-те години, свръхпроизводството се завръща. През 2024 г. блокът бутилира около 150 милиона хектолитра вино при потребление от едва 95 милиона. Пандемията ускори тази тенденция, когато затворените заведения и намаленото потребителско търсене доведоха до препълнени изби.
Въпреки ограниченията върху новите засаждания, таванът от 1% годишен ръст на лозята остава достатъчно висок, за да поддържа свръхпредлагането.
Паралелно с това
потреблението на вино на континента се е свило
почти наполовина за последните петнадесет години. Една от причините е, че младите поколения предпочитат слабоалкохолни напитки, коктейли или бира.
Именно тази драстична промяна в навиците отвори пространство за нови категории вина, които регулаторите се опитват да направят по-разпознаваеми и конкурентноспособни.
Новият „винен пакет“ на Европарламента е опит да се преодолее кризата. Европейската комисия пък позволява на държавите членки да замразяват новите засаждания в региони с излишък, премахва санкциите за неизползвани разрешителни и улеснява финансирането на изкореняването на лозя и „зелената беритба“. Доскоро тези мерки се допускаха само при извънредни обстоятелства.
Преговарящите се обединиха и около идеята да се смекчат правилата за деалкохолизираните вина. Продуктите с алкохолно съдържание под 0,05% ще могат да се обозначават като „безалкохолни“, а тези с поне 30% по-ниско съдържание от първоначалното, ще могат да се етикетират „с намалено съдържание на алкохол“.
Важна част от пакета е и разширяването на достъпа до финансиране при природни бедствия, болести и вредители, което ще позволи на лозарите да възстановяват насаждения с една година отсрочка. Одобрено беше и
използването на европейски средства за изкореняване,
а плащанията за дестилация и зелена беритба ще бъдат ограничени до 25% от националния бюджет за подпомагане.
Паралелно с това се предвижда значително разширяване на подпомагането за винен туризъм, както и по-щедро финансиране на промоционални кампании в трети страни. За целта се предвижда 60% европейско участие, което ще се допълни с национални средства.
Един от по-слабо видимите, но важни аспекти на реформата е опитът да се намали административната тежест. Винопроизводителите от години сигнализират, че различните национални правила за етикетиране ги принуждават да поддържат паралелни опаковъчни линии или да поемат риска да плащат за скъпи нови етикети за износ. Хармонизирането на правилата цели да намали тези разходи и да подобри свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар.
България, която е в списъка на топ производителите, също е засегната от тези проблеми. Производството през 2024 г. възлиза на около 690 хиляди хектолитра, което е лек спад от 3% спрямо 2023 г. Това поставя страната на 21-во място в света.
Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева заяви по време на винено изложение в началото на месеца, че виненият туризъм е един от начините България да стане
устойчива целогодишна туристическа дестинация.
Винопроизводството у нас през последните години бележи спадове, а площите с винени лозя намаляват. Енолози обясняват, че отрасълът е сложен, защото е свързан с много човешки труд, а все по-трудно се намира работна ръка. Освен това вече се използват масово и високи технологии, например пръсканията може да се правят дори с дронове, за което се изискват оператори със съответните знания и умения.
В страната работят 363 обекта за винопроизводство. В момента изнасяме вино за над 50 държави по света – в Западна и Централна Европа за Полша, Чехия, Швеция, Англия, Белгия и Италия, на източните пазари за Китай, Япония, Виетнам и Южна Корея, както и в Съединените щати.
Новият пакет на Европарламента за винарството е опит за пренастройване на европейската винена политика чрез комбиниране на мерки. Дали това ще бъде достатъчно, за да се стабилизира секторът в дългосрочен план, зависи не само от институциите, но и от способността на производителите да се адаптират към променящите се вкусове на потребителите и към климатичните предизвикателства. Европейският съюз вече е дал рамката, оттук нататък производителите и пазара ще решат съдбата на сектора.
Източник: Banker.bg
