Протестите от последните години ясно очертаха нов играч на българската обществена сцена – поколението Gen Z. Млади хора, родени след края на 90-те, които дълго време бяха описвани като аполитични, днес все по-отчетливо заявяват присъствието си – първо на улицата, а вече и в политическия дебат.
За разлика от протестите на предишни поколения, тези на Gen Z не се организират чрез партийни структури или синдикати. Те възникват спонтанно, координират се през социалните мрежи и се водят от ясно формулирани искания: прозрачност, отговорност на властта и реална перспектива за бъдеще в България. Младите протестират не само срещу конкретни правителства, а срещу модел на управление, който според тях е изчерпан.
Политолози отчитат, че Gen Z говори различен политически език. Вместо лозунги и партийна реторика, младите използват лични истории, визуални послания и дигитални кампании. Тяхната сила е в масовостта и скоростта, с която мобилизират подкрепа, но и в отказа да се идентифицират с традиционния политически елит.
Тази активност вече започва да дава отражение и в партиите. Все по-често се чуват призиви за подмяна на поколенията, а някои утвърдени политически фигури публично заявяват, че са готови да отстъпят място в кандидатдепутатските листи. Натискът идва не само отвътре, но и отвън – от избиратели, които търсят нови лица и нов тип лидерство.
На този фон някои от дългогодишните лидери в БСП взеха важни кадрови решения. Лидерът на партията Атанас Зафиров обяви, че няма да участва в депутатските листи на следващите парламентарни избори, като посочи, че партията трябва да отвори листите си за „нови, млади хора, които досега не са били ангажирани активно с държавническа дейност“.
В същия дух днес в студиото на „Би Ти Ви“ се изказа и председателят на ПГ на „БСП-Обединена левица“ Драгомир Стойнев, който също обяви, че няма да бъде кандидат за депутат на тези избори, за да отстъпи мястото си на по-младите.
„Трябва едно поколение да се оттегли – и аз съм част от него. То беше дълго време в политиката, бореше се. Има много млади хора, които се вслушаха в съветите и веднага влязоха в боя. Горд съм, че успях да предам моите знания и умения. Дойде моментът не да излезем от политиката, а да застанем и да подкрепим именно тези млади хора, които са носители на новото“, каза Стойнев.
Явно видели накъде духа вятърът след последните протести срещу кабинета на Росен Желязков, политиците решиха да се докоснат до поколението Gen Z и да се влючат в новото време с цел натрупване на повече избиратели. Моделът на партийни пресконференции, телевизионни студия и парламентарни речи изтече. Той бе подменен от живи включвания във „Фейсбук“ (бел. ред. – особено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов), ТикТок, Ютуб, както и Инстаграм.
И въпреки, че Борисов е заявявал, че „политиката се е превърнала в надпревара за клипове в ТикТок“, именно той е най-активен в социалните мрежи, където може по-лесно да достигне до поколението Gen Z. Прави впечатление, че лидерът на ГЕРБ е подновил и интервютата си, но в нов формат. Наскоро той отговаря на въпроси на журналиста Явор Дачков, а преди броени дни и на Мартин Карбовски, а записите бяха качени в Ютуб – мястото, където най-често младите избиратели консумират информация.
Този подход позволява на политиците да достигат до аудитория, която рядко гледа телевизия или чете вестници, и да се адаптират към начина, по който Gen Z получава новини – кратко, визуално и интерактивно.
Това явно е част от новото поколение политическа стратегия, при която социалните мрежи и онлайн канали вече са не просто добавка към медиите, а основен канал за контакт с младите граждани. Gen Z вече се ангажира активно, споделя видеа, задава въпроси и коментира, което оказва натиск върху политиците да бъдат прозрачни и по‑открити.
Източник: Banker.bg
