„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Понякога спортът има способността да оставя чувство за несправедливост. Такова чувство несъмнено обзема един от легендарните борци на България – Крали Бимбалов. Той извървява дългия път от село Факия до олимпийския връх, където докосва златото, но едно отдавна несъществуващо правило го лишава от най-голямата му мечта. Едни 400 грама го разделят от това да стъпи на най-високото стъпало в света на спорта. Но дори и те не могат да заличат следата, която оставя Бимбалов в историята на българската и световна борба.
Крали Бимбалов – големият български борец, който спечели олимпийско сребро от Рим 1960
Крали Пейчев Бимбалов е български състезател по борба в класическия стил. Той е роден на 1 ноември 1934 година в едно от най-великите села на България, поне що се отнася до народните борби – село Факия в община Средец в Югоизточна България. Именно от Факия са и още куп успешни български борци. От малък Крали започва да се изявява на народните борби по панаири и събори, а за местните няма съмнение – той е роден да се бори. С малки стъпки Бимбалов излиза от борбите по селата, за да започне да се състезава на професионално ниво.
Бимбалов е 400 гр по-тежък на олимпийския финал, което му отнема златото
Превратен момент в кариерата му е световен фестивал в Русия през 1957 година, където Бимбалов отива и ненадейно става шампион. Там той се запознава и с бъдещата му съпруга – Дина Следченко, която е дъщеря на съветски ядрен физик, един от създателите на водородната бомба. Големият пробив обаче идва три години по-късно, когато Крали участва на Олимпийските игри в Рим в категория до 87 кг. Там той не допуска загуба и стига до големия финал, за да спори за олимпийското злато…
На финала Бимбалов се изправя срещу силния турски борец Тефик Исмет Киш. Схватката е изключително оспорвана, а накрая резултатът е равен. Тогавашните правила гласят, че победителят ще бъде определен според личното тегло на борците. При претеглянето след финала българският борец е с 400 грама по-тежък, заради което златото отива при неговия съперник. Златото се изплъзва болезнено, а Бимбалов трябва да се задоволи със сребърния медал.
Отново личното тегло на Бимбалов го лишава и от световна титла
Съдбата обаче не показва реваншизъм и две години по-късно на Световното първенство в Толедо, САЩ, когато Бимбалов отново е непобеден до самия финал. Там той пак се изправя срещу Тефик Исмет Киш, за да се стигне до ново равенство и ново претегляне в полза на турчина. Така българският борец отново е принуден да се задоволи със среброто.
Крали Бимбалов все пак печели златни медали от Балканските първенства през 1960 г. и 1962 г., които на практика са конкурентни почти като на световно първенство или олимпийски игри. Именно през 1960-та Бимбалов завършва на трето място в анкетата „Спортист на годината“ на България. По-късно той е отличен като „Заслужил майстор на спорта“ и „Заслужил треньор на Република България“, тъй като дълги години се изявява и като треньор по борба. Освен това е удостоен със званието „Почетен гражданин на Бургас“.
Бимбалов си отива от този свят през 1996 г. в Бургас на 61-годишна възраст след дълго боледуване. В неговия роден край обаче не го забравят и до днес – той не само е „Почетен гражданин на Бургас“, но и на негово име е кръстен местният клуб по борба в Царево, а в родното му село Факия продължават да се организират борби в негова чест. Защото легенди като Крали Бимбалов не бива да се забравят – един истински шампион, който се бори с достойнство през целия си живот.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Българката, която донесе първия и единствен златен медал на страната ни от зимни олимпийски игри
Източник: Актуално
