Международният ден на чая се отбелязва всяка година на 21 май – дата, призната от Общото събрание на ООН. С резолюция 74/241, приета на 19 декември 2019 г., държавите членки признават празника и възлагат на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) да бъде водещ партньор.
Предложението бе внесено от Китай и подкрепено от Г-77, коалиция от над 130 развиващи се страни, много от които големи производители на чай.
Защо чаят обаче получи собствен ден? Резолюцията подчертава, че напитката е второто най-консумирана след водата и жизненоважен поминък за милиони дребни стопани в Азия, Африка и Латинска Америка. 21-ви май цели да насочи вниманието към устойчивото производство и потребление, справедливите цени, ролята на чая в борбата с глада и бедността, както и уязвимостта на плантациите към климатичните промени.
Самият чай (Camellia sinensis) има над пет хилядолетна история. Легендата разказва, че китайският император Шън Нун усетил аромата му, когато листа случайно паднали в кипящата му вода; генетични изследвания локализират произхода в Юнан, северен Мианма и североизточна Индия. По-късно напитката достига Япония (VIII в.), Близкия изток (XVI в.) и Европа (XVII в.).
Разнообразието идва от начина на обработка: неокисленият зелен, леко окисленият бял, полуокисленият улун, напълно окисленият черен и ферментиралият пуер.
Днес близо 60 държави произвеждат чай, а секторът дава работа на около 13 милиона души. Международният ден насърчава потребителите да избират сертифицирани, „честни“ марки, а правителствата – да гарантират по-добри доходи, достъп до пазари и климатоустойчиви практики за малките фермери.
Една чаша чай вече е повече от топла утеха – тя свързва древна култура със съвременните цели на ООН за устойчиво развитие.
Източник: Economic.bg
