Решението на Румен Радев да подаде оставка като президент и да излезе на полето на партийната политика имаше ефект на бомба, въпреки че бе отдавна коментирано и почти истерично очаквано – с надежда от едни, със страх от други. Бентът, който заприщваше нормалния ход на българската политика и я превърна в зловонно блато, гъмжащо от вредни твари, е взривен. Тинята заедно с обитателите й ще се оттече. На дъното ще открием вероятно множество страшни и отблъскващи останки. Можем да се надяваме, че с течение на времето притокът на свежа вода ще нормализира тази жизнено важна за просперитета на нацията сфера.
Все още е рано да се правят прогнози и предсказания. По-нататък ще кажем няколко думи за позорния провал на развихрилите се през последните месеци политически врачки и баячки. На този етап има едно генерално основание за
надежда, поредица открити въпроси и вече зараждащи се опасения.
Да караме поред.
Най-важното, обосновано основание да се надяваме и да се борим с нови сили, е обстоятелството, че в българската политика влиза не просто нов, а качествено различен играч. Ако бъдем точни, Радев може да се възприема като нов субект единствено в тесния периметър на многопартийната конкуренция. Иначе, като политик и държавник, той е на сцената вече девет години и показа своята категорична отлика от типичните български политици и най-вече от днешните партийни бонзи. Именно това – а не някаква митично съвършенство – е основната причина за масовото одобрение, високия рейтинг и огромните, в известен смисъл на думата смазващи очаквания. Доминиращата реакция в обществото може да се резюмира с възклицанието „Най-после!“. Обективните преимущества на Радев плюс истеричните реакции на почти всички останали партии, които открояват слабостта и малодушието им, всичко това дава изгледи за отдавна невиждана масова подкрепа и шансове за убедителен резултат.
Мнозина са убедени, независимо от качеството и перспективата на проекта на Радев, че българската политика вече няма да бъде същата. В този смисъл започна началото на
края на една дълга и мрачна епоха в българската политика на прехода.
Няма и не може да има гаранции, че новото, което предстои, непременно ще бъде добро или дори по-добро от миналото. Важното е, че се събуди и бързо ще избуи убеждението, че не сме обречени да се гърчим докато свят светува под похлупака на Борисов, Пеевски и другите, само словесно различни от тях. Милиони хора получават своя реванш, своята награда за многогодишната подкрепа и доверието в човека, който скоро ще връхлети статуквото. Сам по себе си това е знаменателен обрат в политиката и въобще в живота ни.
Оттук нататък започват въпросите, на които ще търсим и получаваме отговори през следващите дни, седмици и месеци. Радев е необходимият лидер, който да поведе народа, но законите на парламентарната и управленската дейност изискват формиране и ефективно ръководство на широк екип от политици и администратори. Дотук ние сме запознати с кадровата „скамейка“ на президента, влизала в игра при назначаваните от него служебни правителства. Там имаше и много успешни, и спорни попадения. По-важно е, че оттук нататък ще бъдат нужни нов тип съратници – голям отбор от политици, умеещи да водят диалог с хората, да виждат проблемите и да предлагат решения, а не просто да изпълняват разпореждания. И най-важното – имащи собствена стойност, репутация, постижения, на основата на които да могат да допринасят към влиянието на новата формация, а не да черпят от високия рейтинг на Радев.
Друг много важен въпрос е
с каква предизборна платформа ще излезе новият субект
и най-вече – дали тя ще бъде подлежаща на бързо трансформиране в правителствена програма за управление. До настоящия момент обществото е запознато, от една страна, с възгледите на Радев по редица ключови въпроси на международната политика и сигурността, а от друга, с острата му критика към редица аспекти на досегашното управление на страната. Сега предстои да бъдат формулирани ясни и осъществими цели и съответни политики в редица области, в които той ще трябва да се облегне на знанията и опита на други хора, при това – с доказан авторитет.
За да бъдем честни, нямаме право да премълчим някои вече зараждащи се опасения. От обръщението на Радев са изминали по-малко от 24 часа, а медиите вече са залети с анонси на заявяващи участието си ентусиасти. Знаем добре какъв наплив от разнородни мераклии за власт сме наблюдавали през годините при подобни ситуации. Липсата на работеща партийна структура, която изпълнява базисните функции на подбор, увеличава рисковете да се получи нестабилна и заредена с вътрешни противоречия „коалиция на желаещите“.
Също така, няма никакво съмнение, че статуквото ще хвърли всичките си ресурси в отчаян бой за оцеляване срещу Радев. Предвид на невъзможността в кратък срок тези ресурси да бъдат неутрализирани, определени щети са неизбежни. Ще бъдат изговорени много неща, може да влезе в действие и репресивната машина. Добрата страна на този процес е, че
най-накрая всичко ще се изясни и ще си дойде на мястото.
В заключение не можем да се въздържим от кратък злораден коментар по повод лавината от пророчества и заклинания, които ни сервираха дежурните медийни слуги на статуквото. Като започнем от категоричните прогнози, че правителството ще изкара пълния си мандат, през мантрата, че президентът ще изкара пълния си мандат, до диагнозата, че се страхува и колебае. Сега тази сбирщина се раздели на две неравни части. Едната, по-малката, вероятно и по-добре платената, продължава да хвърля кал по Радев. Другата, по-голямата, вече започна „да обръща палачинката“. Тон дадоха политическите им работодатели – само за часове те изведнъж заговориха за възможно партньорство с новата партия, макар и при някакви срамежливи условия. Други пък веднага дадоха заявка за коалиция и даже декларираха „безрезервна подкрепа“.
Разбира се, „тежката артилерия“ на статуквото няма да се предаде без бой. Трудното тепърва предстои, поради което използвахме израза „началото на края“. Но това е много по-добре от „края на началото“.
Източник: Banker.bg
