Ситуацията в Грузия ескалира към еднопартийно управление, което шокира мнозина, които виждаха страната в Южен Кавказ с 3,7 милиона души население като бързо развиваща се демокрация по пътя към членство в ЕС.
Брюксел описва демократичните институции на Грузия като осакатени, а съдилищата като подчинени на държавата. Този месец ЕС заяви в доклад, че Грузия днес е кандидат за членство „само по име“. Посланикът на общността в Тбилиси коментира, че страната вече изобщо не е в траектория за присъединяване.
Причината – управляващата партия „Грузинска мечта“ предприе серия от мерки, насочени към елиминиране на политическото несъгласие. От осемте основни лидери на опозиционните коалиции, които спечелиха места в парламента преди малко повече от година, всички, освен един, са в затвора, в изгнание или са изправени пред наказателни обвинения.
Управляващите се стремят да забранят изцяло трите основни опозиционни групи чрез предстоящ съдебен иск пред Конституционния съд. Нови наказателни обвинения срещу девет ключови опозиционни фигури, сред които и бившия президент Михаил Саакашвили, вероятно ще задържат потенциалните опоненти зад решетките години напред.
Арестите по време на нощните антиправителствени протести пред парламента поддържат хората в състояние на страх. Десетки са в затвора или са глобени за блокиране на пътя. Бившият заместник-министър на външните работи Серги Капанадзе оприличи ситуацията на „бърз шах“, в който опозицията се опитва да предотврати мат, надявайки се правителството да допусне тактически грешки в бързината си.
Икономически страната е поела завой на изток. Преките чуждестранни инвестиции са спаднали рязко през последните две години, съобщава Ройтерс. Изграждането на дълбоководно пристанище на Черно море – потенциален ключов транзитен център, свързващ Азия с Европа – до голяма степен е в застой, след като консорциум, ръководен от Запада, беше отстранен от проекта. Впоследствие договорът бе спечелен от китайска компания, но напредъкът е минимален.
Бившият посланик на САЩ в Грузия – Иън Кели, отбелязва, че Западът е можел да направи повече за изграждане на връзки с Тбилиси. По думите му: „Ние не го направихме. Грузия отвори вратите си към Русия и Китай.“
Източник: Banker.bg
