Политиката на сближаване е успешна и постига основната си цел – да изравни неравенствата в различните региони в Европейския съюз. Тя има положително въздействие върху икономиката, като се очаква БВП на ЕС да бъде до 0.6% по-висок в края на периода в сравнение с хипотетичен сценарий без тази политика. Това показват данни от Последващата оценка на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) за програмния период 2014-2020 г.
Как фондовете променят ЕС?
Финансирането е насочено предимно към по-слабо развитите региони, което дава измерими резултати в основната цел на ЕС – намаляване на неравенствата. Докладът изчислява, че политиката е намалила разликата между най-богатите и най-бедните региони по отношение на БВП на глава от населението с повече от 3.5%. Този резултат вероятно не би бил постигнат без финансиране от ЕС.
До края на 2024 г. на държавите членки са били платени приблизително 289 млрд. евро (което представлява 99% от планираните ресурси по ЕФРР и КФ в посочения период), което е доказателство за успешно усвояване въпреки големите макроикономически смущения.
Фондовете са подкрепили над 2.5 млн. малки и средни предприятия (МСП) и са допринесли за създаването на над 370 хил. работни места.
Инвестирани са над 66 млрд. евро в проекти, свързани с климата, като капацитетът за производство на възобновяема енергия е увеличен с над 6 000 MW.
Над 24 млн. деца са се възползвали от новоизградени места за грижи за деца, а широколентов интернет е подобрен за повече от 8 млн. домакинства.
Ключът към резултатите
Въпреки общия успех, оценката подчертава, че ефективността на политиката е пряко зависима от качеството на управлението, административния капацитет и бизнес средата в приемащите региони. Европейската комисия прави препоръки за бъдещия период, който вече е в действие.
Необходимо е опростяване на законодателството за обществените поръчки и правилата за държавната помощ, тъй като сложните процедури и свръхрегулирането (т.нар. gold-plating) на национално ниво създават ненужна тежест за бенефициентите и възпрепятстват достъпа до фондовете.
Нужен е по-силен фокус върху реформи и административен капацитет за създаване на подходящи инвестиционни условия. Участието във фондовете може да изгради капацитет и да засили добрите практики за управление, но това изисква усилия.
Необходимо е по-систематично преследване на синергиите между ЕФРР и КФ, но и други фондове като ЕСФ и „Хоризонт 2020“.
България под лупа
На различни места в документацията България е посочена като двигател на конвергенцията, но и като държава с институционални проблеми. Тя е сред държавите в Централна и Източна Европа, където се наблюдават „най-големите увеличения“ в индекса на регионална конкурентоспособност (RCI). Това показва, че повечето области са продължили своя курс към сближаване със средното за ЕС. Въпреки този общ напредък, докладът подчертава, че регионалните различия в България са по-големи и са се разширили, тъй като столицата расте по-бързо от останалите региони.
Една от най-силните критики е насочена към прекомерната административна тежест, генерирана от правилата за обществени поръчки относно научното оборудване, изследователската инфраструктура и софтуера. Тази бюрокрация директно спъва инвестициите в иновации, които са жизненоважни за икономическата трансформация.
Комисията ясно заявява, че са необходими „по-нататъшни усилия за преодоляване на дефицитите в областта на управлението и институционалния капацитет“.
България е една от трите държави, които не са спазили принципа на добавена стойност. На практика това означава, че нивата на собствени публични инвестиции са останали „сравнително ниски като дял от БВП“, като страната е използвала европейските фондове, за да замести, а не да допълни националните публични разходи.
Въпреки системните проблеми, докладът посочва успешен пример, който доказва, че когато има яснота и гъвкавост, фондовете работят. България е избрала централизирана стратегия за справяне с кризите (като COVID-19 и бежанската криза), което е довело до бърза ефективност.
Конкретен пример е проектът „Солидарност“ на Агенцията по заетостта, който е имал за цел интегрирането на повече от 9 хил. разселени лица от Украйна на пазара на труда. Крайната цел е била да се осигури заетост на 4 785 лица чрез субсидирано наемане, кариерно консултиране и психологическа подкрепа. Този успех, постигнат с гъвкавите мерки на REACT-EU, показва пътя напред – намаляване на административната тежест и фокусиране върху измерими резултати.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
