Пореден опит за регулация на лобизма прави правосъдното министерство с публикуван за обществено обсъждане проектозакон. Създаването на правила и стандарт за лобизма, които да гарантират прозрачност и почтеност в лобирането, е заложено в Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029 г. съобразно поетия ангажимент в процеса по присъединяване към следващата голяма интеграционна цел – ОИСР.
Ннормативният акт с наименование Закон за прозрачност и почтеност в управлението трябва да осигури прозрачност, равноправен достъп и ред, по който всички заинтересовани физически и юридически лица – представители на интереси, да изразяват мнение и да оказват въздействие в процеса на изработване на нормативни актове и на други актове, които имат значение за формулиране на основните насоки на обществено развитие.
Лобистите ще бъдат задължени да се вписват сами в публичен регистър за прозрачност, ако в продължение на три месеца са осъществили поне девет контакта с представители на властите, ако лобират по търговски начин за трети лица или срещу възнаграждение. Ако не се впишат, подлежат на глоби от 1000 до 2500 евро, а за юридически лица – от 2500 до 7500 евро, като санкциите ще се удвояват при повторно нарушение. Предвидено е все пак глоби да не се налагат в първата година от функционирането на регистъра.
Терминът „лобизъм“ в проектозакона е избягнат заради наслоената в него негативна нагласа, като е заменен с неутралното „представителство на интереси“. Легалното определение е „всяка писмена или устна комуникация, която има за цел да окаже влияние при създаването и изменението на нормативни актове, общи административни актове, стратегически планове, програми и други актове, предвидени в закон, в полза на обществени, групови или частни интереси“.
Лобист може да е всяко физическо или юридическо лице, включително негов клон, независимо от правната му форма, както и групи лица, които се стремят да окаже влияние в посочените параметри. Комуникацията трябва да е осъществена с някой от изброените адресати на представителството на интереси: Народното събрание, депутатите, експертите и съветниците към парламентарните комисии и парламентарните групи; президента и вицепрезидента, техните съветници и секретари; Министерския съвет, премиер и заместници, министри и техните заместници, членовете на политическите кабинети, включително съветниците и експертите към тях; областните управители, кметовете, кметските наместници, председателите на общински съвети и общинските съветници, ръководителите и членовете на други публични институции.
Не се счита обаче за лобизъм устната или писмена комуникация с изброените органи от страна на лица, заемащи публична длъжност, при осъществяване на правомощията им, както и осъществявана от физическо лице в негов частен интерес. Срещу задължението за вписване на лобистите в публичен регистър представителите на институциите трябва да поддържат календар на проведените срещи с тях, който да е достъпен на интернет страницата на съответната институция.
Източник: Banker.bg
