„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
„Оставка!“ Отново и отново. Само няколко дни след кошмарното отпадане от ОФИ Крит, когато част от „червената“ публика поиска главата на Христо Янев, същите викове отекнаха и при победата с 3:1 над Черно море. Парадоксът е огромен – ЦСКА току-що е спечелил петия си пореден мач в първенството, остава без загуба и се движи само на две точки от върха, но треньорът му отново е поставен под съмнение.
Този клуб обаче е различен от онзи на Гриша Ганчев. Ако досега Валтер Папазки е показал едно качество, което заслужава уважение, това е готовността му да даде време. И сега е моментът да го направи отново. Не защото Христо Янев е недосегаем. Не защото ЦСКА играе перфектно. И със сигурност не защото няма какво да се критикува. Напротив – има много. Но ако ръководството действително вярва в начертания път, няма никаква логика да го изоставя при първата сериозна буря.
Янев не е Клоп. Но въпросът е принципен
Нека кажем очевидното: Христо Янев не е Юрген Клоп. ЦСКА не е Ливърпул, а българското първенство няма нищо общо с Висшата лига. Но примерът с германеца е показателен за нещо много по-важно – отбор не се изгражда за няколко месеца. Когато Клоп пристигна в Ливърпул през 2015 г., никой не получи готов европейски шампион. Последваха колебания, пропуснати възможности, загубени финали и сезони, в които отборът очевидно още не беше там, където искаше да бъде. Но клубът не започна отначало след всеки лош месец.
Резултатът? Няколко години по-късно Ливърпул спечели Шампионската лига, а след това и титлата в Англия. Същото може да се каже и за Микел Артета в Арсенал. Испанецът беше под сериозен натиск в различни моменти, но клубът не се отказа от него. Днес Арсенал има един от най-разпознаваемите отбори в Европа – претендент за всеки голям трофей в клубния футбол. Точно защото един треньор получи достатъчно време да разгърне вижданията си, с всичките перипетии по пътя.
Янев не е Клоп и няма гаранция, че ще се превърне в Артета. Но ако изпълнява поставените цели, няма логика да бъде сменян само защото част от публиката не харесва футбола му. Христо Янев спечели Купата на България с ЦСКА през миналия сезон – първи трофей за клуба от пет години. След това „червените“ стигнаха до европейско участие и преминаха през тежка квалификационна кампания, за да достигнат до основната фаза на Лигата на конференциите.
Да, ЦСКА отпадна от Лига Европа след 0:5 общ резултат срещу ОФИ, което безспорно е сериозен провал, но европейската кампания не приключи – тя просто продължава в третия по сила турнир. Нима толкова бързо забравихме, че ЦСКА отстрани далеч по-силни съперници като Карабах и Макаби Тел Авив?
Янев си заслужи да получи още време начело на ЦСКА
И в първенството картината не е тази на отбор, който се разпада. Напротив – след победата над Черно море ЦСКА вече има пет поредни успеха. Това не означава, че Янев трябва да получи безсрочен картбланш, но означава, че към 1 септември няма никаква логика да се натиска копчето „рестарт“. Не и в ерата на Валтер Папазки, поне от показаното от неговите действия начело на клуба.
Янев трябва да бъде оценяван за начина, по който ЦСКА се развива в следващите месеци. Трябва да се види дали отборът ще стане по-постоянен, дали ще контролира повече мачове, дали футболистите ще играят с необходимото себераздаване и дали ще се появи ясният почерк, който всеки голям клуб трябва да има. Но това не става с постоянна смяна на треньори. И който твърди, че една година е достатъчна, да се върне към примера с Артета.
Папазки вече показа, че може да чака
При Александър Томаш ЦСКА също не натисна панически спусъка още при първите проблеми. Треньорът получи време, селекция и възможност да изгради отбора си. В договора му дори е имало клауза за автоматично удължаване при класиране за евротурнирите – ясен знак, че резултатът в края на сезона е бил определен като ключов критерий. В крайна сметка Томаш не изпълни целта – ЦСКА загуби баража с Арда и остана извън Европа – и тогава пътищата им се разделиха.
Това е логичният модел: поставяш цел, даваш инструменти, даваш време и накрая оценяваш резултата. А не след всяка загуба да се надига недоволство, искания за оставка, нова философия и още няколко месеца търпение, докато дойде следващият „месия“.
Стои ли съблекалнята на ЦСКА зад Христо Янев?
Ако има нещо, което реално може да застраши поста на Янев в ЦСКА, то това е съблекалнята. Когато около един треньор постоянно се говори, че ще бъде сменен, когато трибуните скандират „оставка“, когато почти всеки ден се появяват нови имена за негов наследник, това неминуемо стига до футболистите.
В ЦСКА трябва да стане ясно кой води отбора. Ако това е Христо Янев, футболистите трябва да са зад него. Не само когато е лесно. Не само когато водят с 2:0. А самият Янев трябва да намери начин да запази съблекалнята сплотена. Защото на моменти изглежда, че отборът му не играе с онова пълно себераздаване, което би трябвало да бъде задължително за ЦСКА.
Около ЦСКА ври и кипи
В последните седмици клубът сякаш живее в постоянна трансферна и информационна буря. Валверде щял да сменя Янев. Дани Карвахал щял да идва. Кирил Домусчиев щял да придобива акции. Едно след друго се появяват гръмки твърдения, които превръщат „Армията“ в непрекъснат сериал. На този фон Янев трябва да работи – и това също трябва да бъде оценено. Показва най-малкото, че този треньор има характер и може да работи под напрежение.
Сега пред ЦСКА стои нова европейска страница, и то с нов стадион и изграждането на боеспособен състав. Сега е моментът ЦСКА да покаже последователност. Папазки трябва да остане верен на собствената си логика. Ако е решил да гради ЦСКА дългосрочно, нека го прави. Ако е поставил цели на Янев – нека го остави да ги преследва. Ако след няколко месеца резултатите не са достатъчни, тогава разговорът за промяна ще бъде напълно легитимен.
Сега ЦСКА има треньор, който донесе трофей, върна отбора в Европа, вкара го в основната фаза на Лигата на конференциите и започна новото първенство с пет поредни победи. Може да не е достатъчно за феновете. Може да не е достатъчно и за Папазки. Но е достатъчно, за да бъде даден шанс. Защото големият ЦСКА няма да се построи за една година. А ако всяка трудност води до нов треньор, „червените“ отново ще започнат от нулата.
Папазки вече показа, че може да бъде търпелив. Сега трябва да покаже, че може да бъде последователен.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „ВАР-ът на Actualno“: Строим бъдещето на българския футбол върху празни трибуни
Източник: Актуално
