Бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене втория проектобюджет за пенсии за следващата година на кабинета „Желязков“ с 12 гласа „за“ и 8 „против“. Срещу него се изказаха от опозицията, критики отправиха и представители на Фискалния съвет и бизнеса. Той бе представен от председателя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова-Начева и защитен от социалния министър Борислав Гуцанов с вдигането на обезщетенията за майчинство през втората година, минималната заплата и спазването на т. нар. швейцарско правило за пенсиите.
В проектобюджета е заложено запазване на осигурителните вноски в настоящия им размер, а вдигането им е отложено за 2027 и 2028 година. Максималният осигурителен доход се повишава до 2300 евро, но в същото време се замразява размерът на обезщетението за безработица и тавана на пенсиите.
В мотивите се отбелязва, че параметрите по проекта на бюджет на ДОО за 2026 г., са в съответствие с постигнатите договорености в рамките на проведените работни срещи със синдикалните и работодателските организации.
Предвидено е увеличение от 1 януари 2026 г. на минималната работна заплата за страната в размер на 620,20 евро.
Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на нивото от 2025 г., както и съотношението при внасянето ѝ между осигурителя и осигуреното лице.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., се осъвременяват от 1 юли 2026 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване или т. нар. швейцарско правило като по предварителни данни процентът се очаква да бъде между 7 и 8 процента.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро (900 лева).
Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.
„Като платиш повече, трябва да получиш повече. Вдигате максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове, вземате повече пари от работещите, обаче не им давате повече права“, посочи лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.
По време на заседание на комисията Ася Гонева от КНСБ предложи вариант за повишаване на тавана на пенсиите, който би струвал 9 млн. евро и не би изисквал допълнителни средства от бюджета, но предложението ѝ остана без реакция. Асен Василев уточни, че някои други увеличения, например на максималното обезщетение за безработица, биха стрували дори по-малко, около 4–5 млн. евро. Той подчерта, че данъчно-осигурителната тежест не трябва да се увеличава, докато държавата не се научи да управлява ефективно публичните средства.
Мартин Димитров от „Продължаваме промяната-Демократична България“ постави въпроса защо се обсъжда основно повишаване на осигуровките, вместо да се търсят мерки за по-добра събираемост, без да се натоварват гражданите и бизнеса. Той настоя управляващите да обяснят какви стъпки планират в тази посока. В подобен тон се изказа и Мария Илиева от „Величие“. Отговорът обаче беше единствено, че за събираемостта отговаря НАП, а не НОИ.
Димитров поиска и яснота за отдавна обсъжданата реформа в ТЕЛК, като подчерта, че независимо от политическата нестабилност социалното министерство трябва да заяви какви промени предвижда, тъй като системата продължава да генерира значителни злоупотреби.
Социалният министър Борислав Гуцанов отговори, че редица реформи са планирани, но ще бъдат представени след приемането на бюджета.
Опозицията обвини управляващите, че отлагат всички ключови решения за 2027 г., но Делян Добрев увери, че отлагането на повишаването на осигуровките сега не означава, че това решение е предварително одобрено за бъдещ период.
Сред заявените намерения са преглед на практиката да се начисляват осигуровки, без да се плащат, плащането на НОИ на болничните, тежките категории, ТЕЛК, минималните осигурителни прагове. От изказванията на управителя на НОИ Весела Караиванова и на министъра се разбра, че се правят или са направени всякакви анализи, които обаче не са оповестявани. Гуцанов каза, че е възложил анализ за въздействието на новото законодателство за хората с увреждания след първите пет години от въвеждането му. Караиванова пък каза, че анализират опита на Сърбия, Хърватия и Австрия в справянето с ТЕЛК измамите.
Източник: Banker.bg
