Със 145 гласа „За“ и нито един „Против“ или „Въздържал се“ парламентът прие проект на решение, с което даде мандат на служебния кабинет да заяви позицията на България в рамките на заседанието на Европейския съвет на 19-20 март, като настоява за временно преустановяване на прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS) до преглед на ниво Европейския съюз и разработване на механизъм за дерогация, включително чрез освобождаване на Резерва за стабилност на пазара.
Парламентът задължи служебния кабинет и да предприеме спешни мерки за ограничаване на ценовата волатилност на въглеродните квоти и въздействието им върху цените на електрическата енергия.
В приетото решение е записано и че Народното събрание дава мандат на Министерския съвет да настоява на европейско ниво за приемането на координирани мерки, насочени към намаляване на натиска върху въглищната енергетика, бизнеса и индустрията включително чрез оперативна самостоятелност на страните членки при прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз при извънредни ситуации, застрашаващи енергийна сигурност, въвеждане на механизми за ограничаване на екстремни ценови нива на въглеродните квоти, включително чрез освобождаване на Резерва за стабилност на пазара, ценови коридор или стабилизиращи инструменти.
Друга мярка, възложена от депутатите на кабинета е да се ограничи прякото пренасяне на цената на въглеродните емисии върху цената на енергията с цел защита на индустрията и крайните потребители.
Те ще очакват и правителството на Андрей Гюров да се пребори за гъвкав подход към прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз в условия на криза включително с възможности за временно адаптиране на задълженията за закупуване на квоти за отделни сектори.
В мотивите към проекта на решение, внесен от Павела Митова от ИТН, Жечо Станков от ГЕРБ-СДС, Искра Михайлова от „Възраждане“, Красимира Катинчарова от „Величие“ и Красимир Манов от МЕЧ, те подчертават, че системата за търговия с емисии е ключов инструмент на европейската климатична политика, но в настоящите условия на геополитическа нестабилност, високи цени на енергийните ресурси и засилена глобална конкуренция, нейното функциониране води до нарастващ натиск върху европейската и българската индустрия, както и върху въглищната енергетика.
Вносителите обръщат внимание и че въглищните електроцентрали осигуряват съществен дял от електроенергийния баланс на страната и са ключов фактор за гарантиране на енергийната сигурност и независимост.
Те са категорични и че декарбонизацията не може и не следва да бъде постигната чрез деиндустриализация, закриване на производства и загуба на работни места.
В този контекст според вносителите функционирането на EU ETS поражда редица предизвикателства:
• висока ценова волатилност на въглеродните квоти;
• ограничена ликвидност и чувствителност към спекулативни фактори;
• пряко и значително отражение върху цените на електрическата енергия;
• непропорционално въздействие върху държави с по-висок дял на енергоемка
индустрия и въглищна енергетика, каквато е България.
Станислав Анастасов от „ДПС-Ново начало“ поиска прегласуване, за да информира депутатите за „още един огромен зулум“ на служебното правителство. Преди него Халил Латифов обвини служебния кабинет, че изобщо не е възнамерявал да защити българския национален интерес на предстоящия Европейския съвет.
Анастасов добави, че всички депутати са получили на имейлите си писмо от синдикалния съвет на КНСБ при ТЕЦ „Марица Изток“ 2, в което ги уведомяват за намеренията на служебното правителство да извърши промени в структурата на Българския енергиен холдинг.
По думите на Анастасов кабинетът „Гюров“ възнамерявал да извърши преструктуриране, като извади мините и ЕСО, и ТЕЦ-а от БЕХ и така ги обрече на фалит. Според синдикатите кабинетът щял да направи предсрочно изискуем и облигационният заем на „Българския енергиен холдинг“. Заради това депутатът от „ДПС-Ново начало“ поиска почивка, в която отново да се събере енергийната комисия.
Източник: Banker.bg
