Парламентът не прие предложението на МЕЧ за промяна в Закона за задълженията и договорите, с която от партията на Радостин Василев обявиха, че ще помогнат на онези българи, които все още трябва да изплащат кредити от 90-е години.
След прегласуване „За“ законодателната промяна гласуваха 63 депутати (10 от ПП-ДБ, 32 от „Възраждане“, 3 от ДПС-ДПС, 11 от МЕЧ и 7 от „Величие“), „Против“ бяха трима (2 от ГЕРБ-СДС и един от ДПС- „Ново начало“), а 97 гласуваха „Въздържал се“ (52 от ГЕРБ-СДС, 15 от ДПС – „Ново начало“, 14 от „БСП – Обединена левица“ 16 от ИТН).
Преди прегласуването един от вносителите на законопроекта от МЕЧ – Христо Расташки – призова народните представители да преосмислят вота си, тъй като с промяната само на едно изречение ще се помогне на стотици хиляди българи, които са длъжници от десетки години.
„Защо не искате да ги извадите от сивата икономика? Тези хора работят на минимални заплати, за да не им се правят удръжки от частните съдебни изпълнители – това не са нови кредити, които са теглени през 2020 г. или през 2019 г. – тук говорим за пет години, в които съдебният изпълнител не е правил никакви действия – т.е. вземането е на поне 10, 15 години. Тук говорим за много стари кредити“, обясни Расташки.
След това той се обърна към депутатите от „Продължаваме промяната“ с призив за подкрепа, отбелязвайки, че излъченият от тях конституционен съдия Борислав Белазелков е бил основният застъпник на тезата, че не трябва да има погасителна давност.
„Сега вие може да оправите тези негови тълкувателни решения“, добави Расташки и попита: „Може ли с една молба колекторът да прекъсва давността, когато той е кредитор?“
В мотивите си към законопроекта от МЕЧ бяха отбелязали, че към настоящия момент в Република България се наблюдава притеснителна тенденция към масова задлъжнялост на физически лица към небанкови финансови институции, частни колекторски дружества, монополни дружества, като топлофикации, мобилни оператори и други.
Основна причина за това са порочните практики по принудително събране на вземанията, предприети единствено с цел да се прекъсне погасителната давност за конкретно вземане. При сега действащата нормативна уредба и съдебна практика, срещу тези действия няма ефективна защита пред съда в полза на гражданите длъжници. Към настоящия момент държавните съдебни изпълнители събират под 40 милиона лева годишно от длъжниците, а частните съдебни изпълнители събират над 800 млн. лева (818 млн. лева за 2023 г.), което предразполага за злоупотреби с правата на гражданите.
Прекъсването на погасителната давност се приема за валидно извършено, чрез прекалено широк спектър от фактически действия, например единствено с депозирането на молба по изпълнително дело от взискател, което води до масови злоупотреби по висящи изпълнителни производства от съдебните изпълнители и взискателите срещу длъжниците.
В Прокуратурата на Република България има множество сигнали и образувани досъдебни производства за антидатирани документи от взискатели по изпълнителни дела, за фалшифицирани и подправени подписи върху молби за изпълнителни способи, както за предварително запазени входящи номера от електронните системи на частните съдебни изпълнители, с цел да бъдат използвани при нужда за прекъсване на изпълнителни дела с антидатиране на входирани молби от взискател, отбелязват от МЕЧ.
Според вносителите на законопроекта гражданите изкуствено се поддържат в качеството на длъжници по изпънителни производства за периоди над десет години, като в практиката се срещат и изпълнителни дела с продължителност повече от двадесет години, по които не може да се приложи института на общата пет годишна погасителна давност, предвидена в Закона за задълженията и договорите.
От друга страна събираемостта на вземанията, вместо да се увеличи, тенденциозно намалява. От 2018 до 2023 г. събраните суми са намалели с 25%, въпреки изкуственото поддържане на стари изпълнителни дела. Необходимо е да се вземе предвид, че макар и да е приета нормативна уредба относно абсолюната давност за граждански вземания, към момента на практика нито един длъжник не може да се позове на нея, поради предвиденото й бъдещо действие, което ще настъпи най-рано на 2 юни 2031 година, твърдят вносителите на законопроекта.
Те смятат, че именно предлаганата от тях промяна в Закона за задълженията и договорите ще коригира натрупалите се във времето противоречиви разбирания по отношение на действията, с които е възможно да бъде прекъсната погасителната давност. Според депутатите от МЕЧ законодателят следва да е по-конкретен, а не да оставя широки възможности за произволно тълкуване от участващите органи и съд.
Към момента, без да е необходимо действието да е извършено от компетентното за това лице – а именно съдебният изпълнител и без да се уведомява длъжника, както и без длъжникът изобщо да разполага с активите, срещу които се насочва изпълнението, погасителната давност неправилно и многократно се прекъсва и започва отначало.
Това води до нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в производството, както и нарушава социалната справедливост. Такова неоснователно и прекомерно удължаване на изпълнителния процес е свързано с трупането на печалби в полза на частните съдебни изпълнители под формата на такси и разноски за всяко действие, както и натрупване на огромни наказателни и мораторни лихви в полза на взискателите, което прави невъзможно изпълнението на задължението от страна на длъжника.
В тази връзка първата част от законопроекта предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение единствено от съдебен изпълнител. Именно той е органът, на който е призната публичната функция по извършване на действия по принудително изпълнение в чл. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Втората част от предложеното от МЕЧ изменение има за цел да изключи от хипотезата на правната норма като действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността, тези които са насочени върху невъзможен обект. Това е обосновано с наличната практика на взискатели и съдебни изпълнители да насочват принудително изпълнение към невъзможни обекти, единствено с цел да се прекъсва погасителната давност. Примерни изпълнителни действия срещу невъзможен обект по силата на закона са случаите, в които се допуска налагане на възбрани върху несеквестируем недвижим имот или несеквестируеми вземания по банкова сметка за трудово възнаграждение или пенсия.
На последно място се предвижда, че този закон се прилага за всички висящи към момента на влизането му в сила изпълнителни производства. Това означава, че законодателната промяна ще обхване не само образуваните изпълнителни дела след влизането й в сила, но и всички изпълнителни дела, висящи към този момент.
Източник: Banker.bg
